Ще се лее ли бетон в Копривщица? (снимки)

Днес се очаква Общинският съвет да заседава отново и да преразгледа решението си.

Вълна от възмущение предизвика решението на Общинския съвет в Копривщица. Неколцина души определили да отпадне статута на града като архитектурно-исторически резерват.

Взели решението, без да имат предвид, че това не е в техните правомощия. Министерство на културата има думата в подобни казуси, и слава Богу! Въпреки липсата на правна стойност решението на общинарите е възмутително. Това бе едно своеобразно припомняне, че нашите управници така и не се научиха, че подобни важни въпроси трябва да се взимат публично. Такива важни неща просто не може да взимат на тъмно. В случая се създава впечатление, че премахването на статута на Копривщица цели облагодетелстването на конкретни бизнес интереси.

Никой не би оспорил правото на града и на жителите му да развиват по-добър бизнес така, че да печелят повече средства от туризъм. Българите обаче са чувствителни към леенето на бетон. Кой не би се огорчил, ако до къщата на Димчо Дебелянов, Каравело или Бенковски се издигне завод или СПА център? Цялата емоция от възрожденския дух на Копривщица би се променила. Затова и скандалът се разрастна бързо, а хората изригнаха в недоволство. В защита на българската памет беше светкавична и реакцията на институциите. Президентът Радев напомни, че Копривщица не е на няколко общинари, а на цяла България. Служебният премиер Огнян Герджиков увери, че няма да позволи промяна на статута на града. Министерството на културата също подчерта - "промяна или актуализация на статута на недвижимата културна ценност може да бъде инициирана само по реда на Закона за културното наследство и на Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. към същия закон, а не с решение на общинския съвет". От ведомството се надяват, че общинските съветници няма да бъдат инициатори на "подобна загуба".

И каква загуба би било само! Ходила съм в Копривщица нееднократно. Всичко във въздуха ти напомня за онова далечно минало, в което по земите са бродили възрожденци и велики българи. За делата им знаем много, за трагичната съдба също. Най-малката почит е да запазим по възможно най-автентичния вид техния роден град.