България ще настоява за промени в емисионните нива

В дискусията се включиха представители на президентството, министерствата на енергетиката, икономиката и околната среда и водите, на топлофикационни дружества, топлоелектрически централи и мините от маришкия басейн, евродепутати и други.

По първоначални изчисления на въглищните електроцентрали, за постигане на новите екологични норми ще бъдат необходими над 1 млрд. лева, съобщи заместник-министърът на енергетиката Константин Делисивков.

България ще настоява за промени в емисионните нива, заложени в готвения нов референтен документ на ЕК за най-добри налични техники за големи горивни инсталации. Около това становище се обединиха участниците в среща по темата, организирана от Министерството на енергетиката.

Във връзка с подготвяните нови емисионни нива за серен диоксид, азотни оксиди и живак, България ще поиска среща с еврокомисарите по околна среда и по климат и енергетика Кармену Вела и Мигел Ариас Канете. Отделно е информиран и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Българската позиция е подкрепена на международно равнище и от Европейската асоциация за въглища и лигнити EURACOAL.
Целта е международната общност на най-високо равнище да бъде запозната с българските аргументи срещу одобряването на рестрикциите. И по възможност да бъдат приети отделни ставки за България и други страни, които аргументирано ще се присъединят към нашата позиция.

Както вече е известно, предстои промяна на Референтния документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации. Документът разглежда големи горивни инсталации с входяща мощност над 50 мегавата. Обхванати са всички видове конвенционални централи, както и индустриални горивни инсталации, използващи конвенционално гориво (въглища, биомаса, торф, течни и газообразни горива, отпадъци). Документът ще бъде гласуван в края на м. април от специална комисия, създадена от страните-членки в рамките на чл. 75 от Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.

Представителите на операторите информираха, че непрекъснатото увеличаване на екологичните изисквания от ЕК в твърде къси периоди от време трудно се вписва в инвестиционните им програми и плаши инвеститорите. Комплексът „Марица изток“ осигурява около 40% от енергията в страната. В 65-годишната си история досега „Мини Марица изток“ са доставили на централите от комплекса около 1 млрд. тона въглища, а оставащите в момента запаси са около 2 млрд. тона. Евентуалните рестрикции ще засегнат пряко около 10 000 души, които работят в комплекса, а косвено – още 110 хил. в свързани индустрии. Освен рискове, свързани със сигурността на енергийните доставки, енергийната независимост и националната сигурност, новите емисионни стойности крият риск и от загуба на конкурентоспособност за икономиката, деиндустриализация и обезлюдяване на цели региони в страната.

Присъстващите се обединиха около становището, че заложените нови равнища на емисии серен диоксид, азотни оксиди и живак са непосилни за нашите въглищни централи. Това се отнася с особена важност за централите от маришкия басейн, проектирани да работят с местни лигнитни въглища, които се характеризират с високо съдържание на сяра.