Как да не попаднете под контрола на хакерите

Те могат, например, да накарат хиляди компютри да отворят даден сайт и така да го претоварят и извадят от строя.

Той отбеляза, че при заразяването на компютри, от които се банкира онлайн, са откраднати „много милиони”, но банките през последните години правят много, за да защитават по-ефективно потребителите.

Явор Колев от ГДБОП посочи, че у нас кибератаките не са с мащабите на тези в САЩ и развитите европейски страни, но вече се атакуват наши компании от топ 100: „Щетите с подменени фактури на една компания достигат 600 000 евро”.

„Андроид” е по-незащитена заради многото производители, които променят някои аспекти от работата на операционната система, а ако ползваме пиратски софтуер вероятността да попаднем в ръцете на хакерите клони към 100%.

Само за миналата година щетите от вируси, троянски коне и други кибератаки се изчисляват на 4 млрд. долара. Най-често цел са лични данни (използвани след това за изнудване), банкови сметки (които се източват) и фирмена информация (препродавана на конкуренти). Понякога системите се „зомбират” чрез зловреден код от типа „троянски кон” и попадат под контрола на хакерите.

В киберпространството всяка нова хакерска атака спомага за развиването на антивирусните програми. Изобретателността на хакерите обаче често върви крачка напред пред защитите. Според специалисти по киберсигурност в тази битка можем да се предпазим най-лесно сами като се съмняваме в това, което отваряме и не бъдем прекалено доверчиви.

В наши дни това най-често става чрез т.нар фишинг атаки – на потребителя се изпраща легитимно изглеждащо писмо или лично съобщение в социалната мрежа, което води към невинен на пръв поглед файл – фактура, договор, картинка. Вътре се крие заразата. Понякога легитимно изглеждащото писмо препраща към не по-малко легитимно изглеждащ сайт на банка или друга страница, където трябва да се впишат лични данни. Проблемът е, че сайтът е фалшификат и е под контрола на киберпрестъпника. Така се крадат лични данни.

Специалистът по киберсигурност Ясен Танев коментира пред БТВ, че ако не очакваме дадено писмо, най-добре е направо да го изтрием или поне да търсим контакт с подателя по друг канал – например телефон. Той отбеляза, че българският на киберпрестъпниците вече е на много високо ниво и даже и писмата да идват от чужбина, това не е напълно очевидно.

Танев посъветва държавните институции да започнат да подписват електронно своите писма, за да могат по-лесно да се разпознават (сред най-често срещаните хакерски имейли са тези, които уж са от НАП).Ако писмото съдържа линк, не го отваряйте директно, а го копирайте и вижте дали всъщност насочва към коректната страница, посочи той.