Големи райони в Испания обезлюдяват

Сарнаго е загубило последния си жител преди 37 години, но Хосе Мария Караскоса и сдружението му на приятелите на селото правят всичко възможно да възкресят това село - безумен облог в един от най-обезлюдените и застаряващи райони на Испания.

Миграцията към градовете от селските райони в Кастилия, огромна област в центъра на Испания, където се намира Сарнаго (на 270 км североизточно от Мадрид), или в Арагон и Естремадура, е толкова масова в периода между 50-те и 70-те години, че на някои места има само по двама жители на квадратен километър. Такава гъстота на населението е сравнима с тази в Лапландия или Сибир.

Това прави от Испания "странна страна в Европа", тъй като никоя европейска държава с подобни размери няма такива демографски пустини, подчертава Серхио дел Молино, автор на книгата "Празната Испания".

"Тук обезлюдяването беше жестоко", спомня си кметът на съседната община Сан Педро Манрике - Хесус Ернандес.
Тази емиграция е усилена от решението на диктатурата на Франко през 1965 г. - посаждането на 22 000 хектара борови гори за хартиените фабрики, което прогони зърнопроизводителите от тази студена и ветровита област на над 1000 метра надморска височина.

Бащата на Хосе Мария Караскоса си стегнал през 1967 г. багажа и заминал за Тудела, в богатата долина на река Ебро.
Обаче Сарнаго, което едно време е наброявало 400 жители, в това число 30 деца, не е забравено от изселниците. 25 от 40-те къщи в селото са възстановени, с електрически и водопроводни инсталации.

Насред порутените сгради Хосе Мария Караскоса се гордее с тристайната си къща, която редовно посещава. Неговите усилия и тези на ръководеното от него сдружение на приятелите на селото изглеждат титанични в една провинция, която гъмжи от изоставени села, като Алдеалкардо, където само църквата е останала с покрив.
Пред повторното населване на Сарнаго обаче лежи цяла пропаст, най-вече заради твърде малкото деца и несигурните обществени услуги.

В най-близкото градче, Сан Педро Манрике с около 600 жители, медицинските услуги са съвсем елементарни, а общественото училище, посещавано от 66 деца, е само с начален курс.
"Януари и февруари са много тежки", с минимални температури от 15 градуса под нулата "и ако завали сняг, човек е изолиран", разказва 71-годишният пенсионер Хесус Каталан, който прекарва шест месеца годишно в селото с жена си, от март до октомври.

От няколко години селският туризъм е във възход в тази земеделска зона на планини и долини.
42-годишният Гонсало Естебан е избрал това решение в Янгуас с 40 жители.

През 2001 г. той пристига с приятелката си от Валядолид, град с около 300 000 жители на 250 км на запад.
Сега те имат две деца и спретнатото селско ханче, със специализиран в гъбни ястия ресторант, който привлича туристи целогодишно.
Гонсало обаче знае колко нестабилни са тези инициативи. "Достатъчно е три семейства с децата им да заминат" от седемте живеещи там, за да се наруши равновесието, което ще постави в опасност дейността на селото.
Селският туризъм обаче не успява да скрие същностния проблем: упадъка на земеделието.

"Ако няма земеделци и животновъди, селата обезлюдяват", заявява Аурелио Гонсалес, генерален секретар на регионалния съюз на дребните земеделци и животновъди.
Според Даниел Лопес, говорител на неправителствената организация "Еколози в действие", за това отчасти е отговорна Общата земеделска политика на ЕС, чиито помощи отговарят повече на критерии за конкурентоспособност, отколкото на броя на създадените работни места.
Като решение той споменава мрежите за подкрепа на дребни екологични производители, каквито има във Франция и Италия.

Караскоса напомня, че силният период на земеделието в района е от времето на Реконкистата, когато кастилските крале са финансирали общините на освободените от мюсюлманите територии, като са им давали данъчни облекчения.

Този тип решение защитава Хуан Антонио Санчес Куеро, който отговаря за проблемите на обезлюдяването в испанската федерация на общините и провинциите, за да се води борба с този процес, който "заплашва със смърт много села".
Ще трябва ли тогава да има "втора Реконкиста" с данъчни облекчения за повторно населяване на Испания?
"Нещо такова", отвръща Хосе Мария Караскоса.