Почти цял випуск лекари напуска България всяка година

Заключенията по отношение на здравната и социалната политика, както и на пазара на труда остават тежки, а от страната ни се очаква да предприеме стъпки за отстраняване на натрупаните проблеми.

"Неефективната здравна система може би допринася за едно от най-високите нива на смъртност в България. Продължителността на живота също е сред най-ниските в ЕС", пишат от комисията.

Лекарите, които годишно напускат България, се равняват на 90% от студентите, завършващи медицина. Докторите у нас застаряват - повече от половината са над 55 години, а 30 процента са надскочили 60-те. Данните са на Българския лекарски съюз и са цитирани в последния доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси на страната ни.

В доклада се посочва и огромният недостиг на медицински сестри, което заедно с липсата на лекари създава сериозни проблеми в регионите и по направления. Според ЕК публичните разходи за здравеопазване остават много ниски и покриват едва 51.6% от общите разходи за здраве при средно за ЕС 76.2%. Това води до нисък достъп до здравеопазване - само 88% от населението е обхванато от общественото здравно осигуряване (при ромите процентът е едва 45), което "компрометира ефикасността на системата", се казва в доклада на ЕК.

Според лекарския съюз причините за огромния брой напускащи страната медици са "липсата за възможност за кариерно израстване, неясните правила и затруднение при специализация, невъзможността за прилагане на нови технологии и иновативни лечения, непрекъснато променящата се нормативна база, чувството на безперспективност, липсата на достойно заплащане" и дори отрицателното медийно отношение.

Ако в миналогодишния доклад критиките към социалната политика у нас бяха по-умерени, тази година тонът е втвърден. "Системата за социалните трансфери е ограничена от ниска адекватност и покритие. България има една от най-малко ефективните социални системи в ЕС и едно от най-ниските нива на социални трансфери", коментират от Брюксел.

Според анализа критериите за получаване на социални помощи са твърде рестриктивни, което оставя много бедни семейства без подкрепа. Освен това гарантираният минимален доход, по който се определя размерът на различните социални помощи, остава непроменен от 2009 г. насам - той е 65 лв.