Експерт: Увеличават се жестоките форми на насилие между деца

През последните години има тревожна тенденция на увеличаване на драстичните форми на насилие, притеснително е и това, че жестокостта се появи между деца. Това коментира в интервю за БТА директорът на Фондация "Асоциация Анимус" Надежда Стойчева по повод на международния ден за борба с училищния тормоз.

Дори и да има жестокост в децата, то тя е на ниво, с което може да се справим лесно, но напоследък проблемите са сериозни и отговорността за тях е на възрастните, каза Стойчева.

За 2016 година на Националната телефонна линия за деца 116 111, която се управлява от Фондацията, са се обадили 263 деца, които са разказали за насилие, 205 родители, 298 други възрастни, един учител, 64 институции. От общо 831 консултации за насилие, 390 са за физическо насилие, 116 са за психическо, 191 са за пренебрегване, 39 са за сексуално насилие, 25 за друг вид насилие, един е случаят за кръвосмешение, 69 са свидетели на насилие.
Родителят е извършителят на насилие, са казали 604 деца, 78 посочват за извършител друг роднина, осем - учител , 43 - познат, 55 - друго дете, 13 - непознат и около 30 - друг. Мястото на насилието най-често е в семейството - 666 са докладваните случаи, в 30 от случаите е в училище, в 77 - на улицата, в 15 - в специализирана институция, в два от случаите в осиновителско семейство, в 11 - при близките и 30 - на обществено място.

Стойчева цитира и статистика на Министерството на образованието и науката, според която през учебната 2015 - 2016 г. случаите на физическа агресия в училище са 2270, на вербална агресия - 2789, на тормоз, в това число и кибертормоз - 1493. Броят на инцидентите на насилие върху дете е 216, на прояви срещу авторитета и достойнството на учителя - 529, на вандализъм - 364, показват данните на МОН.

В България нямаме устойчиви практики за справяне с училищния тормоз, коментира Надежда Стойчева. По думите й практиката сочи, че най-често детето, упражнило насилие, е преместено в друго училище, което не само не решава проблемите му, а дори ги задълбочава. В много от случаите децата на гурбетчиите също се превръщат в агресори поради липса на родителски контрол, отбеляза тя.

Някои родители неглижират емоционалната връзка с децата - грижат се за храната, дрехите, академичните постижения, но рядко говорят за страхове, взаимоотношения, коментира експертът. Според Стойчева учителите разпознават формите на насилие, но понякога им е трудно да се справят, защото във взаимоотношенията между възрастните и децата в нашата култура, винаги стои правилото - големият да назидава, да казва, да наказва. Учителите рядко подават сигнали за насилие. Децата пък трябва да бъдат научени да не са толерантни към насилие и да бъдат възпитани в подкрепа и съпричастност, посочи Стойчева.

В книжката "Чуй ме" на Фондация Асоциация "Анимус" определението за тормоз е модел на поведение, който се повтаря във времето и е насочен към един и същ човек или хора, при явно надмощие на едната страна. Децата трябва да знаят, че форми на тормоз или насилие са изричането на неприятни и нараняващи думи, присмиване на другите, използване на злобни и обидни прякори, пълно пренебрежение към някого, пише в книжката.

"Анимус" са направили програма за превенция на училищното насилие, която е на няколко степени. Първата - "Приятелите на Зипи", е насочена към деца от пет до седем години. Тя съдържа 24 урока, като голяма част от тях са свързани с това децата да се запознаят с различни свои чувства и да изградят стратегии за справяне. Те трябва да осъзнаят от много малки, че една дума може да отблъсне и нарани приятели. Втората степен на програмата ще е за децата между девет и десет години и отново ще е за разпознаване на емоциите и как ги овладяваме, очаква се и програма за юноши.

В т. нар. Училище без страх на Фондацията децата трябва да се запознаят с някои митове за насилието. Такъв е митът, че понякога децата сами си го търсят - реалността е такава, че никое дете не си търси и не обича тормоза, заяви Стойчева. Друг мит е, че ако нараним някой, той ще порасне от тормоза.

Всяка година в последната сряда на февруари се отбелязва международният ден за борба с училищния тормоз. Тази инициатива започва през 2007 година, когато две момчета в Канада застават зад своя приятел и съученик, който бил тормозен, защото дошъл на училище с розово поло. Дейвид Шепърд и Травис Прайс купуват розови тениски и на следващия ден раздават на всички в училище, които дръзват да се включат. А те се оказали много, разказа Надежда Стойчева и призова в днешния ден всички да облекат розова тениска, риза, вратовръзка или лентичка в знак на солидарност. Ако сте учител, можете да намерите време и място за ваша собствена инициатива, чрез която да изразите съпричастност и да се включите в кампанията, предлага експертът.