Световният Ф1 шампион, който нямаше пари за радио в колата си

Снимка: GettyImages

Световен шампион във Формула 1, пилотът, водил най-яростната кампания за сигурност на пистата, мениджър на отбор – сър Джеки Стюарт е бил всичко това.

Израствайки в Западна Шотландия обаче Стюарт все още не е попаднал под светлината на световните прожектори. През цялото си прекарано време в училище той се измъчва от тежка дислексия, а учителите му лепят обидни епитети като "глупав" и др. След това започва работа като механик в гаража на баща си, но всъщност признава, че истинското вдъхновение по автомобили идва от неговата майка – най-добрият шофьор в семейството му.

Малкият Стюарт се притеснява да чете наглас пред класа, което става причина за подигравки и той напуска училище без диплома и особени квалификации. Започва да поправя коли с баща си и да продава петрол в гаража му.

"Когато си бил тъпкан толкова пъти и намериш нещо, в което си добър – това е страшно облекчение", признава британецът.

Мечтаната кола днес е Range Rover Evoque. И той, и съпругата му имат по една: "Тази кола е перфектна за всичко. Мога да правя с нея, каквото поискам и дори да се качат кучетата, също остава място. Естествено и изглежда добре. Никога не съм искал Ferrari или Maserati или нещо подобно. На пистата съм карал най-добрите коли и ако днес си взема някакво Ferrari, то ще е нищо пред това, с което съм бил във Формула 1".

Най-любимото състезание остава Гран При на Монако заради харизмата, която носи, а Стюарт признава, че дори принцеса Грейс му е връчила наградата при една от победите му там. Героят за него на пистата без изненада е Хуан Мануел Фанджо: "Той не можеше да говори английски, а аз не говорех испански, но все пак бяхме приятели. Джим Кларк също бе фантастичен. Споделяхме един апартамент в Лондон и научих адски много от него".

След това започва да работи като механик за заможен мъж в Глазгоу, чието семейство не му позволява да се състезава, но в същото време притежава чудесни автомобили. Стюарт ги подготвя за трети лица, които излизат на трасетата с тях. Като награда му дават да участва с една от въпросните коли. В първото състезание остава втори, второто го печели.

По темата за първата кола световният шампион си спомня с умиление: "Беше 1957 година. Бях на 17 години, когато сам си купих Austin 30 за нещо от рода на 370 паунда. Все още работех при баща си и си спестявах парите. Седалките бяха от тартан, но не можех да си позволя радио. Чак след време инсталирах такова. Това бе моята голяма гордост".

Той е категоричен, че вдъхновението му да се състезава с коли идва от неговата майка. Въпреки това тя намразва идеята на неговото поприще. Той обаче изгражда своите умения по неин пример и признава, че тя е доста по-добра в това от баща му.

"Тя никога не прие това, че съм пилот. Не дойде на нито едно състезание. Този въпрос никога не е дискутиран. Тя беше адски нервна относно това и прекалено горда да го приеме. Беше игра между нас, въпрос на характери", спомня си Стюарт.

"По моето време, ако се състезаваш пет години, имаш два или три шанса да се убиеш. Днес смятам, че Формула 1 е най-добрият пример за безопасност в спорта. Мога да кажа, че повече хора са умряли по време на ръгби мач или падайки от конете в състезания по конна езда. Пилотите дори може би са прекалено защитени днес, което е както хубаво, така и лошо, защото състезателите предприемат опасни действия, които може би не биха, ако имаха страх за живота си".