Колкина дупка е новата най-дълбока пещера в България

Такъв тип пещерна система би бил изключително сложен за изследване поради неприветливите условия, през които спелеолозите трябва да си проправят път - тесни пасажи, отвеси обливани от вода, полунаводнени галерии и др.

Пропастната пещера Колкина дупка е новата най-дълбока пещера в България с изследвани до момента 408.5 метра денивелация. Това е първата пещера в страната, преминала границата от 400 метра дълбочина, съобщи в интервю за БТА Цветан Костурков, председател Пещерен клуб /ПК/ "Под Ръбъ" Тя е проучвана в продължение на 10 години от клуба, който направи и последните открития през декември 2016 г. и януари тази година.

Изследванията на такъв тип пещери толкова продължително време представляват особено тежко начинание, което може да бъде осъществено единствено от силно мотивиран екип. Пещерняците от "Под Ръбъ" променят географските понятия за България, а Колкина дупка предстои да докаже или да промени ред научни теории, отбелязват те.

Пропастната пещера "Колкина дупка" се намира близо до село Зимевица, община Своге, област Софийска. Входът й е на 1285 м надморска височина, в близост до билото на Понор планина, част от Стара планина. За първи път пещерняците от местния клуб "Под Ръбъ" със седалище в съседното село Церово, посещават пещерата през 2007 г. Тогава тя е с едва 85 метра дълбочина.

През 2009 г. спелеолозите откриват внушителен отвес, който ги отвежда в нова и непозната дотогава част на Колкина дупка. Необходими са четири години /до 2013 г./, за да се стигне до ново откритие, което им дава надежди, че пещерата има наистина огромни мащаби. През 2017 г. е следващото голямо откритие, което чупи всякакви рекорди, свързани с пещерното дело в България, казват от клуба.

"Изкачихме се и се озовахме в елипсовидна, огромна зала с дължина между 70 м и 80 м и ширина около 30 метра в най-широката си част. Таванът беше на около 20-30 метра височина", описа пред БТА своите впечатления Делчо Топалов, един от пещерняците от "Под ръбъ". "Входните зали вече ни се струват като зрънца в сравнение с тази. В горния край на залата има изсъхнал натек, по който да се изкачим. На върха му зееше огромна черна паст, предизвикваща ни да я изкачим. Преценихме, че ще ни трябва въже. Открихме и мястото за новия лагер", разказа Топалов.

В момента в пещерата има няколко реки, красиви водопади, огромни галерии и изключително трудно достъпни части. За щастие на изследователите, пещерата няма край и експедициите в този обект ще продължат. Според хидрогеоложки изследвания районът има потенциал за достигане до 800 м денивелация и галерии с развитие в дължина до 10 км.

Проучването на подобен тип пещери изисква дълъг престой под земята от две, три и повече денонощия. За това е необходимо организирането на лагери, в които пещерняците да могат да нощуват, ако изобщо направят разлика между деня и нощта. Престоят под земята е свързан с постоянен студ, влага, преодоляване на тесни пространства, липса на удобства и постоянно търсене на път все по-навътре и навътре в пещерата.

В тези условия човек е подложен на непрестанно физическо и психическо натоварване. Нужни са поддържащи групи спелеолози на повърхността, които да оказват помощ на влизащите и излизащи пещерняци. Необходима е екипна работа на много хора, мотивирани единствено от безкористното желание човешки крак да стъпи на ново място.

Освен емблематичния характер на географското откритие, Колкина дупка е и доказателство за това, че там, където има воля, има и път. За поколение изследователи Колкина дупка ще остане позната като олицетворение на постигнатите цели и сбъднатите мечти на скромен, селски клуб, обединен от приятелството и страстта към изследване, разказват пещерняците.

По думите им изследванията на пещерната система навлизат в най-тежкия си, но и най-интересен за момента етап. Ниските температури, тесните пасажи, дълбоките отвеси и завидното разстояние за преминаване правят Колкина дупка една от най-тежките за проникване и изследване пещери в България, отбелязват те.
За да продължат напред пещерняците имат нужда от голямо количество алпийски инвентар - въжета, карабинери;

бивачни съоръжения - спални чували, преносими котлончета; предпазна екипировка - каски, гащеризони, хидро-костюми и др. Представители на бизнеса и институциите, които желаят да подкрепят изследванията или се интересуват повече от най-дълбоката пещера в България могат да се свържат с клуба на адрес в интернет pod_rb@abv.bg.

Пещерен клуб "Под Ръбъ" е доброволно сдружение и негов основен двигател е приятелството и изследователската страст. Клубът е регистриран на 25 юни 2007 г. Основна му цел е развитието и насърчаването на спелеологията на територията на община Своге в страната и в чужбина. За осъществяването на тази цел клубът работи за популяризиране на пещерното дело с помощта на презентации, изложби и през online портала pod-rb.eu. "Под ръбъ" организира пещерни курсове за обучение на млади изследователи на пещери и пропасти, участва в експедиции с научно-изследователски и спортен характер.

ПК "Под Ръбъ" е участвал и организирал алпийски и пещерни прояви на територията на България, Украйна, Албания, Хърватска, Черна Гора, Сърбия, Словения и др. В момента основен приоритет за "Под Ръбъ" е да използва целия си наличен ресурс за амбициозното изследване на най-дълбоката пещера в България - Колкина дупка.