Близо 600 български села са изчезнали от картата на страната. Това сочи статистиката, според която нацията продължава да се топи със страшна сила. Цифрите показват, че 571 села от общо 5 000 са или напълно обезлюдени или с по един жител. Особено сериозен е проблемът във Видинска област.
Там някои от малките населени места изобщо вече не съществуват. Цели села от Северозападна България са се изселили в Италия и Испания.
Топим се със зловеща скорост - 6 души на час. Това сочи анализът на данните от Националния статистически институт.
Независимо от очевидните разлики в цифрите и трите изледвания сочат единодушно като безспорен факт отрицателния прираст на населението ни.
Данните на НСИ показват още, че населението намалява с 6 души на час. За 26 години броят на българите се е стопил с 2 милиона души. В момента цифрата на сънародниците ни е като през 1946 г. - след края на Втората световна война. Сметките показват, че след 3 години ще бъдем 6,9 милиона, пише "Стандарт".
За 26 години населението на България е намаляло с 2 милиона души. В момента цифрата на регистрираните български граждани е същата като тази през 1946 г. - след края на най-опустошителната война в историята на човечеството.
Към 31.12.2015 г. населението у нас, според НСИ, е било 7 153 784. В сравнение с 2014 г. то е намаляло с 48 414 души. През 2005 г. българите сме били 7 718 750. Тоест - за 10 години населението на България в нейните географски граници се е стопило с 564 966 души. Тревожният извод е, че намаляваме средно с по 50 хиляди на година - със 136 души на ден, или по 6 на час.
Според данните на НСИ от 15 април 2016г, през 2015 в страната са регистрирани 65 950 живородени деца, като в сравнение с предходната, 2014, броят им намалява с 1635. Същевременно броят на умрелите през 2015 е 110 117 души, като спрямо предходната, се е увеличил с 1165 души.
По данни на ЦРУ към юли 2016 г населението на България е 7 144 653. По раждаемост се нареждаме на 212 място, а по смъртност – на второ. На всеки 1000 души се раждат по 8,8 и умират по 14,5 души.
Според статистика на ООН за 2016 г. населението на страната ни още по-малко - около 7 098 000, а прирастът за периода 2010-2015 е отрицателен – 0,7.
Откога е тази тенденция?
Според картата на демографската история на България през 1946г, след края на най-унищожителната война в историята на човечеството, в която страната ни взима участие, населението е 7 029 349. Цифрата се доближава изключително много до показателите на ООН за броя на българското население днес. През същата 1946 г. у нас обаче са се родили 179 226 деца или три пъти повече, отколкото са се родили през 2015 година. Без да е имало бомбардировки над градовете, без да е била обявена всеобща мобилизация на мъжката част от населението, без стреса от войната, а в условията на демократично развиваща се цивилизована страна – членка на ЕС.
В края на Първата световна война, когато България понася тежестта на Втората национална катастрофа и дава най-много жертви в цялата си история – 152 000 души, у нас се раждат 100 000 деца, почти два пъти повече, отколкото се раждат днес.
Обобщено, данните сочат средна раждаемост около 150 000 годишно през първата половина на 20-ти век и около 125 000 – 130 000 през втората половина на 20-ти век. Независимо от намаляващата постепенно раждаемост през втората половина на 20-ти век, населението нараства за 45 години с 2 млн души, като самият връх е отбелязан през 1989г, когато у нас са регистрирани 9 009 018 души българско население.
Темповете, с които се развива демографската криза у нас ще доведат до намаляване на населението до 6,9 млн през 2020, според песимистичните прогнози на НСИ. Ако не се случат, две десетилетия по-късно, към 2040, ще сме се стопили до 6 млн души.
571 села страната от общо 5 000 са или напълно обезлюдени или с по един жител. Това сочи статистиката от 2016 г. Жсобено сериозен от преблемът във Видинска област. Там няки от селата вече изчезнаха от картата на България. Според териториалната статистика в областта сега живеят около 91 000 души. В Бостаните, община Чупрене, в Халови колиби – община Бойница, вече няма нито един жител.
В село Пролазница, община Белоградчик, са останали 6, в Шепикови колиби, община Бойница – 2, в Каниц – 4. Което означава, че в близките години поне още 10 села ще бъдат заличени от картата на България.
А някога този красив в природно отношение район с благодатна земя и рядък климат за земеделие и животновъдство е гъмжал от народ. Според едно преброяване от 1875 година във Видинския санджак са живели 291 000 българи, 40 000 турци, 29 000 власи, 5500 цигани, 2000 – евреи, 10 000 – хора от други националности.
Преброяването от 1934 година също говори за оживен край – тогава в днешната област са живели 191 784 души. Само Видин изживява катарзис – докато през 1934 година в града са живели 55 000 души, то през 1985 година те са 87 000. Всички останали общини се сриват. Всичко започва от 1946 година, когато хората тръгват към големите градове, основно София.Така община Димово от 23 000 души пез 1934 днес се се свила до 6000. От 14 000 в община Ружинци през 1946 днес са само 4000 души. Най-голямо е напускането на планинските селища. Чупрене от 9450 днес е останало с 2000 души, а Бойница – от 10000 – с 1200. Всеки трети жител на Видинска област е пенсионер.
Изселването от Северозапада се засилва от 1990 година и още не може да се спре. Причината е в липсата на поминък и остарялата инфраструктура. Мнозина са намерили препитание в чужбина. В Италия и Испания селата Кошава, Капитановци, Антимово имат свои колонии. Все по-малко от тези хора заявяват, че ще се върнат.
Само програми за развитие на животновъдството, пчеларството, екоземеделието, туризма могат да задържат останалите хора в селата на Северозапада, смятат кметовете. Но такива още не се разработват и предлагат. Затова напускането продължава. Ако във Видин се заселват по 100 човека, 200 го напускат. Ако се раждат по 300 бебета, над 600 си отиват от този свят.
Три курортни селища, чупят рекордите на фона на черната статистика в страната. Това са - Царево, Приморско и Несебър, които не само не се топят, но и много бързо увеличават населението си. Отличник е община Несебър, в която населението е увеличено с невероятните 11 000 души. През 2 000 г. там са живели 16 000, а сега броят на жителите е 27 000. На второ място е Приморско с 3000 души повече и почти двоен прираст през последните 15 години. Жителите на Поморие са се увеличили с 500 души, а на Царево с 300.
Родителите на родени през тази година бебета в община Дупница ще бъдат освободени от данък сгради и такса смет за 3 години напред. Идеята си за подпомагане на родителите в общината кметът Методи Чимев представи на последната сесия на ОбС-Дупница, а съветниците гласуваха „за". Така родените през 2017 г. бебета в Дупница ще получат помощи в размер, равен на дължимия данък и такса битови отпадъци за имотите, които са регистрирани по постоянен адрес на родителите им. За един среден имот данъкът и такса смет излизат около 160 лв. За три години това прави около 500 лв. Бебетата, които са вписани по селата, ще получават освен това и безплатни детски градини за 1 година. Таксите за детска градина са около 400 лв. Според съветници това е една от най-хуманните инвестиции.
Това, което съм заложил в бюджета като насърчаване на раждаемостта, е нещо, което всеки човек би желал да направи на мое място. Всичко това е обвързано с финансов ресурс и финансови възможности. Положението ни беше такова, че първо ние мислихме как да оцелеем. Вече мислим какво може да се направи. За миналата година имаме 348 новородени. Издадените смъртни актове са над 800. Фактите са притеснителни. Община Дупница намалява с около 500 до 700 души на година. По 500 души напускат града", аргументира предложението си за насърчаване на раждаемостта кметът Методи Чимев.
Всички се тревожат за Северозапада, но ние сме по-зле - югоизчезваща България, казва кметът Илиян Янчев.
С близо 12 000 души е намаляло населението на област Бургас през последните 15 години, сочат страшните данни от статистиката. Експерти обаче смятат, че реалните цифри са поне три пъти повече. Статистиката не отчита тези, които от години живеят зад граница, но не са сменили адресната си регистрация в града.
Най-трагично е положението в граничната община Малко Търново, където населението се е стопило почти наполовина. "В най-добрите години тук живееха 7000 души само в града, а сега са 2500 и то повечето пенсионери. Картината е плачевна. Камбаната бие по два пъти на ден, а деца не се раждат тук. Обезлюдяването е страшно. Преди време децата учеха тук до 8-ми клас, а сега, щом детето тръгне в първи клас и семействата се изселват в Бургас", коментира кметът на Малко Търново Илиян Янчев. В общината има села, които са тотално обезлюдени като Сливарово, в което през последните десетина години живеят едва 8 души. В Звездец пък, което се води най-голямото населено място след общинския център, живеят 380 души, от които 300 роми.
"Всички бият тревога за Северозападна България, наричат я "северозападнала". А при нас е още по-лошо, ние сме "югоизчезваща" България". Тъжно е , че държавата нищо не прави, за да съживи региона", казва градоначалникът, в чиято община заедно със селата населението наброява едва 3500 души.
Драматично е положението и в община Сунгурларе. През 2000 г. Там са живеели 15500 души, а сега са се стопили под 12 000. В Средец пък през последните петнадесет години жителите са намалели с 3 000. Отлив има дори и от Община Созопол, жителите в общината са намалели с хиляда. Две хиляди души по-малко живеят в Руенско, а от Карнобатско са избягали близо 6 000, показват цифрите на статистиката. Дори и в Бургас, сочен за най-добрият град за живеене, населението се топи. Жителите в морската община са намалели с 1620, въпреки, хилядите преселници от вътрешността.
Не да се строи ограда, а да се отвори границата. Това искат в община Струмяни, която се „топи" и чака. За 25 години населението е намаляло почти два пъти – от над 10 000 до под 6000 души. Надеждата за възраждането на региона за местните хора е в откриването на граничен пункт „Клепало" на границата с Македония.
„В 2-3 села жителите са се стопили и са по-малко от пръстите на едната ни ръка. Тенденцията на обезлюдяване може да се обърне само с нов път и отворена граница", категорични са селските управници на населените места в Малешевска планина.
Проектът от началото на 80-те години на миналия век стана пак актуален през 1999 година. Бе подписана междудържавна спогодба за откриване на този граничен пункт. „Но нищо не се прави, смениха се много правителства, но границата продължава да е затворена. Не само ние, но и македонците настояват за пускането на ГКПП – Клепало – Берово. Наскоро пак обсъдихме проблема с македонския посланик у нас. След изборите ще поставим отново въпроса пред нашето правителство", заяви кметът на община Струмяни - Емил Илиев.
Тревожно увеличение на неграмотните се отчета в Старозогорско. Броят на хората в най-активната възраст – между 25 и 64 г., с основно и по-ниско образование е скочил от 15,7% през 2012 г. на 17,6% през 2015 г. Тревожна е тенденцията и по още един показател. Коефицентът на детската смъртност на 1000 живородени се е увеличил от 7,7% през 2012 г. на 8,4% през 2014 г. Един от малкото показатели, който бележи ръст в Старозагорска област, е броят на лекарите. Те са се увеличили от 42,4 на сто на 10 000 души население през 2012 г. на 44 на сто през 2015 г. Това се дължи на факта е, че Стара Загора е един от градовете, в които има висше медицинско образование.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)