Красиви редове за любовта

"То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може." - "Трима другари", Ерих Мария Ремарк.

"Той иска наслада, а тя му дава любов. Той иска часове, а тя му предлага цяла вечност." - "Писмо от една непозната", Стефан Цвайг.

Още по темата прочети тук.

Нейната сила, мъдрост и обаяние винаги са били обект на преклонение, обожание и възхита от страна на поколения творци на словото, музиката и четката.

За нея – любовта – са изписани тонове произведения, посветени са безброй картини, музикални творби, романи и поеми. На нея – любовта, посвещаваме следващите няколко реда – бисери от златната колекция на световната литературна класика.

"Години след войната, след женитбите, децата, разводите, книгите той дойде в Париж с жена си. Обади й се по телефона. Аз съм. Позна го веднага по гласа. Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт." - "Любовникът", Маргьорит Дюрас "Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно." - "Любов", Елиф Шафак.

"Да обичаш значи да забравиш света, минаващото време, нещастието, че съществуваш. Значи да забравиш себе си в полза на нещо друго. Значи да откриеш истината отвъд привидностите и да избереш трайното пред мимолетното" - "Историята на скитащия евреин", Жан Д’Омерсон.