Бившият регионален министър Лиляна Палова поднесе съболезнования на близките на жената от тунел "Ечемишка". При трагичния инцидент лампа се откърти и уби пътничката.
Във фейсбук Павлова обясни, че многократно е обявивявала, че са необходими милиарди за инфраструктура.
"Именно заради незадоволителното състояние на съоръженията още първият кабинет Борисов отдели средства за ремонт на най-належащите обекти. Тази политика беше изведена до приоритет и в работата на кабинета Борисов 2", добави още Павлова.
"Дебатът как да се осигури този ресурс вече започна, а решението трябва да се търси на национално ниво", заяви тя.
Бившият регионален министър изнесе и пълна информация за ремонтите на тунелите по републиканската ни мрежа.
Лиляна Павлова уточни, че вложените средства от бюджета на АПИ са над 648 хил. лв.
"Такъв ресурс е невъзможно да бъде отделен в рамките на година, две или три. Много пъти през изминалите години заедно с ремонта или рехабилитацията на пътни отсечки, тунели и виадукти коректно сме предоставяли информация кога са построени и кога е бил последният им ремонт. За съжаление, годините на експлоатация без ремонт обикновено са били двуцифрено число – 20-30-40 г.", написа тя.
Тя смята, че трябва да се спазва приетата от Министерския съвет на 16 септември 2015 г. Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016-2022 г. и средносрочната оперативна програма за изпълнение на стратегията. Още тогава посочихме, че финансовият недостиг за пътищата е в размер на 6.92 милиарда лева.
- 28 са тунелите по републиканската пътна мрежа;
- С Постановление № 40 от 2016 г. бяха осигурени целево 5 млн.лв. за Аспаруховия мост за реализиране на Етап І – Основен ремонт и реконструкция на мост 1, мост 2, мост 3 и мост 4;
- С Постановление №85 на МС през 2016 г. бяха осигурени над 16,3 млн. лв. за ремонта на тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ на АМ „Хемус“, които не бяха основно ремонтирани от въвеждането им в експлоатация.
Тунел „Витиня“ е най-дългият тунел у нас - 1195 м, и е в експлоатация от 1984 г. Последният му ремонт е преди 27 г., когато е извършено единствено осушаване на облицовката в съоръжението.
Тунел „Ечемишка“ е с дължина 820 м. В експлоатация е от 1985 г. и от тогава досега не са правени ремонти на тунелни тръби.
- На 27 юни 2016 г. стартираха ремонтните дейности в тръбата посока Варна на тунел „Витиня“, а на 1 септември 2016 г. на тръбата за Варна и на „Ечемишка“. Ремонтите на съоръженията включват възстановяване и усилване на тунелната облицовка, нова хидроизолация, обновяване на пътната настилка, на електрическата и вентилационната инсталация и т. н. Ремонтите и по двете съоръжения трябва да приключат през пролетта на тази година. След оглед на обектите от експерти е препоръчано и взето решение за стартиране на ремонтите дейности на тръбите, които са в по-тежко експлоатационно състояние. В случая и двете десни тръби.Веднага след приключване на ремонта на десните тръби беше планирано да започне ремонтът и на левите. Едновременното затваряне на двата тунела би означавало пълно спиране на движението по АМ „Хемус“ поне за година.
- Назад в годините е правен опит за възлагане на ремонт на тунел „Ечемишка“. През 2006 г. е сключен договор с гражданско дружество, на което през 2007 г. е платен и аванс от 2 млн. лв., който и досега не е върнат. Строителство така и не е започнато. През 2011 г. е сезирана и прокуратурата, а през 2016 г. на първа инстанция съдът се произнася в полза на АПИ. В момента делото се гледа на втора инстанция. Въпреки неприключилото дело с ПМС № 85 правителството отпуска средства за ремонт на тунела.
Със средства от бюджета на АПИ през 2016 г. чрез програмата за текущ ремонт и поддържане бяха почистени и обновени:
- едната тръба на „Витиня“ в посока София;
- двете тръби на тунел „Топли дол“ ;
- двете тръби на тунел „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“,
- двете тръби на тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“;
- тунел „Железница“ на Е-79;
- ремонтирано е осветлението в тръбата за София на „Витиня“;
- ремонтирано е осветлението на „Топли дол“ на АМ „Хемус“;
- ремонтирано е осветлението на „Траянови врата“ на АМ „Тракия“;
- ремонтирано е осветлението на тунел „Железница“ на Е-79;
- съоръжението при 388-ми километър на Е-79 в Кресненското дефиле, непосредствено преди Кресна.
По програма „Транзитни пътища V“ през 2016 г. завърши ремонтът на трите тунела на път II-86 Асеновград - Смолян, които са преди с. Бачково и след Бачковския манастир. И трите съоръжения са с нова асфалтова настилка, хидроизолация, облицовка, тротоарни блокове, LED осветление и др.
Пак по „Транзитни пътища V“ бяха ремонтирани и 5 тунела на път II-16 Мездра – Своге – Нови Искър. Техният ремонт завърши през 2015 г. като част от лот 17. Съоръженията са между селата Елисейна и Лютиброд.
В края на 2016 г. беше доизграден тунелът в квартал „Устово“, част от главната пътна комуникация на Смолян. Съоръжението е с дължина 421 м и е с LED осветление.
Изнесената информация се отнася за периода 2015-2016 г. въпреки това вложеният ресурс е нищожен на фона на необходимостта от подобряване на инфраструктурата.
"През 2015 г. с постановление на Министерския съвет бяха отпуснати 100 млн. лв. за преасфалтиране на стари участъци на АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“, както и за ремонт на почти всички виадукти по АМ „Тракия“. И там както всички други пътни съоръжения не бяха ремонтирани от въвеждането им в експлоатация преди почти 30 г. Медиите сигурно пазят ужасяващите кадри, снимани под мостовете и виадуктите.
За да се решат проблемите годишно са необходими минимум 600 млн. лв. само за поддръжка на пътищата. За ремонт на тунелите, мостовете и виадуктите трябват поне още 100 млн. лв годишно. Бюджетът на АПИ е едва 300 млн. лв. и то след увеличаване на цената на винетките, която е единственият източник на средства за финансиране на пътищата. Докато този дисбаланс не намери решение, инвестициите в поддържането няма да достигат. Защото Европа ни даде пари да построим магистрали, но Европа не ни дава пари да ги поддържаме. А след няколко години към горната сметка с недостига ще бъде добавена и тази новата", пише още ексминистърът.
)