Вълчи дол помни и друга касапница, когато ревнивият ром Георги закла три девойки

Синът на вълчидолски касапин, изучил занаята от баща си, ще прекара остатъка от живота си в затвор. Това реши Варненският окръжен съд преди повече от 15 години, след невижданото зверство, което се разигра през лятото на 2000 г. във Вълчи дол.

Младият ром Георги Ангелов тогава не се призна за виновен, дори се отказа от адвокат и сам пледира за невинността си. Съдът обаче смята, че има достатъчно доказателства за това, че на 10 юли 2000 г. около 22,30 ч. той е заклал с жестокост и по особено мъчителен за жертвите му начин три момичета - на 17, 15 и 13 години.

Днес вече 39-годишният Георги продължава да излежава зад решетките доживотната си присъда. "Труд" миналата есен припомни историята по повод 15-годишнината от издаването на тежката присъда. Ето смразяващата драма, подобна на която и сега отново спохожда Вълчи дол.

Черна ревност е в дъното на най-кървавата трагедия във Варненско за последните 20 години, при която потомствен касапин закла бившата си изгора и двете й приятелки, озовали се на неподходящото място в неподходящото време.

Зверството се разигра на 10 юли 2000 г. в малкото градче Вълчи дол.

Въпреки отминалото време жителите му и днес потръпват, щом някой заговори за тройното убийство. „И войни сме преживели, и глад, но такова чудовищно нещо не бяхме виждали“, клатят глави най-възрастните вълчидолци и с ужас си спомнят за горещия 11 юли преди 16 г.

Тогава чистачката на местното училище Елена ужасена се натъква на труповете на 17-годишната Галина Иванова, 15-годишната Ралица Колева и 13-годишната Анастасия Василева, потънали в кръв насред пустия школски двор.

Родителите им вече ги издирват из целия град, след като предната вечер приятелките излезли да празнуват рождения ден на Анастасия, но така и не се прибрали. Черната вест обикаля градчето за минути, а часове по-късно полицаи арестуват убиеца – 23-годишният ром Георги Ангелов Йорданов, син на местния касапин Ангел.

Той и Галя били гаджета преди време. Младежът обаче бил много ревнив, непрекъснато вдигал скандали и накрая приятелката му решила да прекрати връзката. Шест месеца преди да бъде заклана, Галя отсякла на уволнилия се от казармата Георги, че вече не го иска. Обезумял, той започнал ден през ден да обсажда дома й, да хвърля камъни и да сипе люти закани.

Във фаталната вечер на 10 юли Георги разбрал къде празнуват Галя и приятелките й и решил да ги причака по пътя й към дома. Уж искал да я върне при себе си, но за всеки случай взел един от големите работни ножове на баща си и чифт платнени ръкавици. Притаил се в храстите в училищния двор и щом девойките се приближили, викнал Галя. „Няма да се върна при теб!“, били последните думи на момичето, преди касапинът с мощен удар да й пререже гърлото.

Без колебание той нападал и Анастасия, която разтревожена хукнала в тъмния ъгъл да види какво става с Галя. Георги я наръгал в гърба, шията и устата, а докато тя се гърчела в предсмъртна агония, успял да намушка във врата и ужасената Ралица.

После изхвърлил телата, напоения с кръвта им анцуг, накиснал в леген с вода касапския нож и отишъл да играе карти, за да си осигури алиби. Криминалистите обаче бързо го заковали по кървав отпечатък от маратонката му на местопроизшествието.

Твърди, че полицията го е набедила. Касапинът не си призна вината
39-годишният днес Георги Ангелов обитава единична килия в Белене. Първоначално той бе пратен във Варненския затвор, но след 4 г. бе преместен, тъй като непрекъснато създавал конфликти. Касапинът така и не се призна за виновен, а врели и кипели магистрати признават, че са го запомнили заради изключително арогантното му поведение по време на процеса.

Тогава Георги непрекъснато се подсмихвал пред очите на зачернените майки на жертвите. В залата се явил с Наказателния кодекс в ръка и „уволнил“ служебния си адвокат, като решил сам да поеме защитата си. Той упорито настоявал, че намереният в нивата от полицейско куче анцуг не му принадлежи и че бил подмамен да подпише, че оцапаната с кръв маратонка е негова.

Следите си край трите трупа обяснил с факта, че в деня след убийството бил заведен от криминалисти на местопроизшествието. „Невинен съм. Набедиха ме. Полицията си намери кой да е виновен. Медиите си намериха сензация, а родителите имаха върху кого да излеят гнева си“, обобщил във финалните си думи пред съда Георги.

Доказателствата за вината му обаче са неоспорими. Полицаите намират кървавия анцуг, а след това един запис от СРС в килията му, в който той казва на адвоката си: „Довърших ги, за да съм сигурен“, окончателно убедил съдът да му наложи най-тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна и 160 000 лв. кръвнина за семействата на трите жертви.