"Екзакта": ГЕРБ и БСП "на кантар" при избори в края на 2016 г.

63% от българите са на мнение, че Реформаторският блок в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент.

Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация „Да, България”, одобрението към него възлиза на 14%.

11% от българите гледат с добро око на възможността за евентуално обединение между бъдещите проекти на Радан Кънев и Христо Иванов. 28% възприемат негативно подобна възможност, а над 60% не изказват мнение по въпроса.

Над средното е неодобрението за членството на страната ни в ЕС сред възрастните българи, сред нискообразованите и бедните, сред симпатизантите на БСП и на Обединените патриоти (главно за сметка на избирателите на Атака).

Ако в самия край на 2016 година се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1% от имащите право на глас, а БСП – 24.9%. Това показват данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 92 населени места на страната.

Проучването е проведено между 27 и 30 декември 2016 г. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю по домовете на респондентите. Това са данни получени с открит електорален въпрос, при който на респондентите не са предлагани имена на партии като възможни отговори. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма – между 2% и 3%. С електорален дял от 10.5% Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. В края на 2016 г. РБ имат електорална тежест от 3.5%. 3.3% е електоралният дял на „Воля” на Веселин Марешки, а 2.1% – на ДСБ самостоятелно.

Процесите, които протичат в левия спектър на политическото пространство след президентските избори имат обща доминанта – мобилизация около БСП. В навечерието на парламентарните избори наблюдаваме фрагментиране на дясно-центристкото пространство, където възникват нови десни формации. Все още няма яснота по това какви са шансовете за ефективно взаимодействие между тях. А именно от това зависи най-вече да има силна дясна алтернатива на тези парламентарни избори.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясно-центристки проект със силно гражданско участие. Това по-често от останалите твърдят мъжете, хората на възраст над 30 години, високообразованите респонденти, заможните, жителите на столицата и на градовете-областни центрове, както и избирателите с дясно-центристка ориентация.

Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Красимир Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на Обединените патриоти, а Радан Кънев – от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър.
Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление. Левите избиратели пък не виждат проблем в това левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата. Моралната приемливост на подкрепата за БСП след президентския вот би могла да затрудни доброто самостоятелно представяне на формации като АБВ и „Движение 21” на предстоящите парламентарни избори. В същото време, след президентските избори наблюдаваме как голямата част от конюнктурния вот се ориентира именно към БСП. Това „пренапрягане” на БСП с периферен електорат определено не носи само плюсове.
Предизвикателство пред ръководството на БСП е и провеждането на политики в синхрон с преобладаващата политическа ориентация на собствените им избиратели. От самооценката на болшинството симпатизанти на БСП е видно, че те се поставят в крайно лявата част на политическия спектър.

21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират. Над средния дял разочаровани регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко са разочаровани левите избиратели.

В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия „Воля” на Веселин Марешки (според 42% влиянието й расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).

В края на декември 2016 година 19% от българите декларират, че биха гласували за нова партия, показват данните от изследването на „Екзакта Рисърч Груп”. Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни респонденти, на жители на градовете-областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил на подкрепа за нови партии показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър. Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като „бивши седесари” (общо 18% от българите). Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на „Воля”.

Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясно-центристки проект му носи по-скоро позитиви. Одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от преди президентската кампания.

Според резултатите от проучването в момента в България няма лидер на политическа партия, одобрението към когото да е по-висок дял от неодобрението. Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35%, Георги Първанов е одобряван от 25%, Божидар Лукарски е одобряван от 17%, а Меглена Кунева е одобрявана от 16%.

Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас – одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза на 49%. Президентските избори редуцираха одобрението към Бойко Борисов с около 5%, като с близо толкова се сви и периферният електорат на ГЕРБ. Въпросът за аргументите, с които Бойко Борисов подаде оставката си, не намира еднозначен отзвук в общественото мнение. 39% от българите приемат аргументите му за оставката, а за 45% те са неприемливи. Най-понятни са аргументите на Б. Борисов за оставката му сред хората на възраст между 40 и 60 години, сред образованите избиратели и сред жителите на градовете.

Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.

77% от българите одобряват членството на страната ни в ЕС, а 13% не го одобряват, показват още данните от изследването. Над средния дял одобрение регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст до 60 години, сред високообразованите българи, сред заможните хора, както и сред избирателите на ГЕРБ, на ДСБ, на РБ и на ДПС.

59% от българите одобряват членството ни в НАТО, а негови противници са 22%. Този дял нараства с четири-пет пункта за последните три години. Над средната е подкрепата за членството на страната в НАТО сред мъжете, сред българите на възраст под 60 години, сред високообразованите, сред жителите на градовете-областни центрове и сред привържениците на ГЕРБ, на ДСБ и на РБ. Най-много са противниците на НАТО сред привържениците на БСП и на Обединените патриоти.

И въпреки, че повечето българи преосмислиха в някаква степен ранния си еврооптимизъм и приземиха свръхочакванията си, в настоящото изследване регистрираме, че 56% от българите очакват от европейските институции да осъществяват пряк контрол над българските съдебни и правораздавателни органи. Подобни очаквания са следствие от перманентното и високо обществено недоволство от работата на българските съдебни и правораздавателни органи през последните години, регистрирано от всички социолози. При това недоволството е слабо повлияно от това, коя политическа сила доминира във властта.

Най-много привърженици на тезата за европейски контрол над съдебната система у нас има сред мъжете, сред хората на възраст над 40 години, сред високообразованите, сред градското население на страната, сред по над две трети от избирателите на ГЕРБ, на РБ и на ДСБ.