В Зимбабве - страната, страдаща от тежка суша и безработица - уличната търговия с вода набира популярност. От няколко седмици тя се продава в кофи по ъглите на улиците, толкова ценна, колкото цяла пачка долари. В зимбабвийския град Булавайо, ударен от сушата, питейната вода е дефицитна стока, която е предмет на безскрупулна търговия.
Официално безработен, както почти всички зимбабвийци, Бърнард Фири е станал "продавач на вода" по улиците на втория по население град в страната, за да върже двата края. Без да има каквито и да било скрупули.
"Нямам кола, но наемам една камионетка на разумна цена, за да разнасям вода", разказва той. "Печалбата ми е незначителна, но поне ми остава нещо в края на деня."
За една кофа с 20 литра годна за пиене вода той иска 1 долар. Или само половината, ако клиентът уточни, че има нужда от водата само за миене и пране.
Бизнесът на Бърнард Фири процъфтява. Той твърди, че продава до 1000 литра в най-добрите си дни...
Тази трета поредна година на суша, влошена този сезон от климатичната аномалия Ел Ниньо, принуди властите в Булавайо и столицата Хараре да въведат режим на водата.
Официално водата не спира повече от три поредни дни. Не е рядкост обаче в някои квартали кранчетата да пресъхват за няколко седмици.
Общинските власти създадоха система за спешно раздаване на вода с цистерни около кладенците, но много бързо то бе превишено от търсенето. Тогава, както става винаги в Зимбабве, една неофициална система пое нещата в свои ръце.
По улиците се нароиха всякакъв вид рекламни пана, с набързо написани примамливи обещания: "Копаем кладенци" или "Цистерни за вода с обем 10 000, 5000, 2500 и 500 литра".
Поради липса на по-добро много местни жители не са имали друг избор освен да се снабдяват от незаконни търговци.
"Ние, зимбабвийците, сме преживели много страдания. Това ни е направило много изобретателни в намирането на решения", допълва горд от себе си Дунгени, безработен от Булавайо.
Опасенията от санитарна катастрофа са споделяни от част от населението.
Мнозина зимбабвийци все още си спомнят за епидемията от холера, която взе най-малко 4000 жертви през 2008 година. Тя бе благоприятствана до голяма степен от окаяното състояние на системата за снабдяване с питейна вода.
"72 часа без течаща вода, това не е шега работа", коментира Мандла Гумеде, която живее в крайния квартал Магвегве. "Само милостта на Бог ни спаси от епидемии."
В очакване водата отново да потече от кранчетата, много жители на това предградие на Булавайо са взели предпазни мерки, като са се запасили с десетки бутилки.
Сонени Ндивени, на 54 години, дори е превърнала една от стаите в своето жилище в склад. Засега тя отказва да се снабдява от незаконните търговци.
Въпреки тази резервираност към неговия бизнес, Бърнард Фири остава убеден, че търговията му я чакат добри дни. Според агенциите на ООН най-лошото от сушата тепърва предстои.
"Само задоволяваме търсенето", отбелязва продавачът на вода, "хората оценяват това, че им правим услуга."
От месеци Булавайо, в южната част на Зимбабве, изпитва жесток недостиг на вода. Подобно на останалата част от Южна АФрика, Зимбабве се задушава под изпепеляващото слънце, което изгаря реколтата, кара подпочвените води да пресъхват и изсушава долините.
Мандла Дунгени е станал експерт по тази търговия, родена от недоимъка. "Откривам и се свързвам с хората, които имат нужда от вода, и след това намирам решения, за да им доставя, било то през нощта, било то посред бял ден, по много дискретен начин", обяснява той.
Зимбабве, където от 1980 година с желязна ръка управлява Робърт Мугабе, преживява тежка криза от петнайсетина години. Задушавана от липсата на ликвидност, икономиката на страната е в рецесия и 90 % от населението в трудоспособна възраст официално няма работа.
Община Булавайо положи сериозни усилия да въведе система за паралелно раздаване на вода. Но без успех.
"Качеството на водата не е гарантирано", тревожи се общинската съветничка Силас Чигора, която отговаря за инженерните проекти и околната среда.
"Това, което ме безпокои, е здравето. Никога не е сигурно да се използва вода, чийто източник не е известен. Затова съм се запасила с достатъчно за пиене", казва Ндивени. "И ако един ден бъда принудена да купя вода (от улични продавачи), ще я използвам само за пране и миене."
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)