Асансьорите у нас нямат новите задължителни алармени устройства

От първи януари 2017 година влизат в сила новите законови изисквания, според които всички асансьори трябва да разполагат с двустранна аварийно-алармена връзка между кабината и дежурните техници, които поддържат асансьорите. Браншовите организации предупреждават, че ако се спазва наредбата, голяма част от асансьорите трябва да бъдат спрени, тъй като не разполагат с подобно гласово устройство. Това според експерти ще се случва по време на годишния текущ технически преглед.

Много под 10% от всички асансьори у нас вече разполагат с устройството, съобщи в предаването "Преди всички" по БНР Николай Маринков, главен секретар на Българската асансьорна асоциация. Като очерта времевата рамка на промяната и припомни, че е имало срок от повече от две години за прилагането ѝ, той заяви, че използването на такива устройства е повсеместна практика: "В целия свят тези устройства се прилагат и се знае, че това е допълнителна мярка за сигурност, която може да спаси човешки животи".

Маринков опроверга тезата, че в по-старите няма технологична възможност за монтирането на устройството: "Това е едно много просто устройство за комуникация. В ерата на смартфоните да говорим, че е сложно технически да бъде изпълнено, е най-малкото нелепо. Това е един бутон-аларма, който трябва да бъде натиснат, обикновено за 10 секунди. Този бутон-аларма се задейства сам, когато асансьорът е заседнал между етажите. Има сим-карта, която се свързва със сервизния телефон. Това е един много опростен вариант на телефон. Задължително трябва да има микрофон и високоговорител.

Сим-картата подава регулярно сигнал към софтуера на сервизния център, че работи и е активна, обясни Николай Маринков. За разлика от обикновените мобилни телефони, които имат проблеми с обхвата в някои части на асансьорната шахта, при новите устройства обхватът е гарантиран, стана ясно от думите му.

Оник Пилибосян, който е домоуправител, разказа пред "Хоризонт", че устройството е с големината на кутия от локум и се поставя за два-три часа. Стойността на устройството заедно с поставянето му излиза около 350 лева. Проблемът е със SIM картата, да се намерят доставчици на най-ниска цена, аз лично съм намерил цена до 36 лева на година, допълни Пилибосян: "Много е важно да се направят проверки, един или два пъти в годината. Да се инсценира, да се види, че има реална връзка с тях, да се види за колко време могат да реагират на направеното обаждане. А това, че трябва хората да си го поставят и да го ползват, да, това трябва да се случи".