Ето какво свръшиха депутатите за една година!

През 2016 г. Народното събрание е приело 158 закона, 157 решения и една декларация. Това сочи справка за периода от 1 януари до 22 декември 2016 г., съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.

През годината Народното събрание е провело 129 пленарни заседания, като 7 от тях са били извънредни. Постъпилите през 2016 г. законопроекти са 267, като 143 от тях са внесени от народни представители. Проектите за решения, внесени през изминалата година, са 153, а проектите за обръщения и декларации са 12.

Използваното парламентарно време за осъществяването на контролната функция на Народното събрание през 2016 г. е 132 часа и 57 минути. 114 часа и 57 минути са били посветени на редовния парламентарен контрол и 18 часа – на блиц-контрол. Парламентарният контрол е провеждан в 33 пленарни заседания и в рамките на 9 заседания е имало блиц-контрол. През годината в Народното събрание са постъпили 1976 въпроса и 96 питания. Членовете на кабинета са отговорили на 1647 въпроса и 70 питания.

На най-много въпроси и питания на народни представители през изминалата 2016 г. е отговорил министърът на финансите в оставка Владислав Горанов – 233, заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова – 219, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – 174, заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева – 157, министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева – 111, министърът на здравеопазването в оставка Петър Москов - 95 и т.н.

Народните представители, които са отправили най-много въпроси и питания към членовете на Министерския съвет, са Петър Славов – 295, Мартин Димитров – 233, Методи Андреев 147, Настимир Ананиев – 145, Валентин Павлов – 142, Светослав Белемезов – 113, Вили Лилков 111 и т.н.

През 2016 г. в Народното събрание е постъпило едно искане за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов заради политиката в сферата на здравеопазването. Разискванията по искането са проведени на 17 февруари, а гласуването е проведено на 19 февруари 2016 г. През изминалата година е имало две разисквания по питания на народни представители – към министъра на здравеопазването в оставка Петър Москов за задълженията му по изпълнение на общата политика за задължителните имунизации, включени в Имунизационния календар и към министъра на финансите в оставка Владислав Горанов за финансовата политика на правителството.
През седмата си сесия 43-ото Народно събрание е приело 56 закона и 26 решения. От 29 август до 22 декември 2016 г. парламентът е имал 44 пленарни заседания, като три от тях са били извънредни.
За периода на седмата сесия са внесени 83 законопроекта, като 41 от тях са предложени от народни представители. От постъпилите в Народното събрание 27 проекта за решения, 22 са внесени от депутати. Народни представители са предложили и два проекта на декларации.

През седмата сесия на 43-ото Народно събрание са приети 8 изцяло нови закона. Сред тях са Закон за противодействие на тероризма, Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закон за независимия финансов одит, както и законите за държавния бюджет и за бюджетите на НЗОК и ДОО за 2017 г.

Народното събрание прие през изминалата сесия промени в Административнопроцесуалния кодекс, в Наказателния кодекс, в Закона за защита на класифицираната информация, в Закона за Министерството на вътрешните работи, в Закона за защита при бедствия и т. н.
Справка за парламентарния контрол през седмата сесия на 43-ото Народно събрание - използваното парламентарно време за осъществяването на контролната функция на парламента е 36 часа и 35 минути. 30 часа и 35 минути са били посветени на редовния парламентарен контрол и 6 часа – на блиц-контрол. Парламентарният контрол е провеждан в 10 пленарни заседания в петък, в 3 заседания е имало блиц-контрол.

До 21 декември 2016 г. в Народното събрание са постъпили 587 въпроса и 11 питания. Членовете на кабинета са отговорили на 398 въпроса и 6 питания.
На най-много въпроси и питания е отговорил министърът на финансите в оставка Владислав Горанов – 69. След него са заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова – 62, заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева – 32, министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова – 30, министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова - 26, министърът на здравеопазването в оставка Петър Москов - 23 и министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева – 23 и т.н.
Най-много въпроси и питания са отправили народните представители Петър Славов – 117, Мартин Димитров – 105, Методи Андреев – 82, Валентин Павлов – 75, Настимир Ананиев – 73, Антони Тренчев – 57, Манол Генов – 28, Светослав Белемезов – 27, Вили Лилков – 25 и т.н.

Най-много въпроси и питания са били внесени от народни представители от ПГ „Реформаторски блок” – 315 въпроса и 2 питания и от ПГ „БСП лява България” - 114 въпроса и 4 питания. От ПГ на ПП ГЕРБ са отправени 88 въпроса и 2 питания, от ПГ „АБВ” - 48 въпроса, от ПГ на ДПС – 25 въпроса, от ПГ на „Български демократичен център- Народен съюз” – 23 въпроса, от ПГ „Патриотичен фронт” – 19 въпроса и 5 питания и от ПГ на партия АТАКА – 11 въпроса. Депутатите, нечленуващи в парламентарни групи, са задали 25 въпроса и едно питане.

По време на блиц-контрола са зададени общо 30 въпроса към вицепремиерите. Народните представители са поставяли въпроси, свързани с обсъжданите мерки за справяне с бежанците, политиката на правителството по отношение на охраната на държавната граница, съдебната реформа, реформата в Министерството на вътрешните работи, перспективите за осъществяване на проект хъб „Балкан”, политиката на правителството за справяне с бедността, високият процент на неграмотност на учениците в България и др.