)
„Това не е клише“, подчерта той пред Novini.bg
В навечерието на Рождество Христово доц. д-р Петко Христов, директорът на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей в София, разказа, че това е най-важният празник сред християните.
"Ние трябва да свикнем, че един празник се развива и не може да празнуваме Коледа както нашите баба, нито пък нашите деца ще я празнуват по този начин. Но най-важното е, че запазваме традицията и облика на празника като и до ден днешен се събира на трапезата.
"Това е семейният празник, където на трапезата се събира цялото семейство. За всички етнографски райони това е най-характерното и символичното", обясни доц. Христов.
"Чупейки от него, се ражда новото начало. Вечерта българинът със свето семейство застава със съкровените си мечти пред предците си и Бога. Обредните хлябове изразяват още богатството и плодородието", разказа още доц. Христов.
Всъщност Коледа е онази част от годината, която очакваме с нетърпение. Всички бързаме да се приберем у дома. Сядането на семейството пред празничната трапеза символизира единството на българския дух.
Доц. Христов обясни, че с времето традцициите се променят.
Любопитна подробност е, че там, където се отглеждат предимно живтони, върху хляба се изобразява лика на овца, например. В онези части, където хората се занимават със земеделие, се постявя житен клас, за да се пожелае беркет през годината.
На трапезата всеки има своето място и получава своя къс от семейното щастие на обредния хляб. В разлините части Рождество Христо се казва още Коледа или Божич. Навсякъде на трапезата се слага обредният хляб - най-важното, без което празничният ден не може да се състои. Обредният хляб е известен и като Богова пита или Късмет.
Този хляб, замесен от стопанката на дома, изразява семейното благополучие.
Последвайте канала на