Много данни за корумпирани политици - нула разследвания

Прокуратурата разполага с много данни за високопоставени корумпирани политици, но няма нито едно разследване. Държавното обвинение не действа в ключови моменти. Делата срещу силните политически фигури у нас се разследват в зависимост от успеха им на изборите. Това са най-скандалните констатации на независимата европейска ревизия на българската прокуратура според обобщения доклад, оповестен от Министерството на правосъдието.

В анализа се препоръчва да се направят цялостни разследвания на скандалите с подслушване, в които беше намесен премиерът Бойко Борисов, както и да се създаде независимо звено по румънски модел, което да разследва корупцията.

Анализът, направен от четирима прокурори от Великобритания, Германия, Нидерландия и Испания, се спира върху скандалите с участието на премиера в оставка Бойко Борисов, които не бяха разследвани от държавното обвинение - "Яневагейт", записаните разговори от премиерската къща в Банкя през 2013 г., както и делото за смъртта на Тодор Димов-Чакъра, пише "Сега".

Случаят с Чакъра е даден като пример как разследващите не спазват основни човешки права. През 2003 г. при полицейска операция, ръководена лично от Борисов, който беше главен секретар на МВР, къщата, в която се бе барикадирал Димов, бе обстрелвана с гранатомети. Впоследствие близките на загиналия заведоха дело в Страсбург и го спечелиха. Заради решението на съда прокуратурата възобнови делото и привика Борисов на разпит, но след това отново го прекрати.

"По делото "Димов и други срещу България" ЕСПЧ установи, че при полицейска операция, ръководена от висш полицейски служител, понастоящем политическа фигура, е била използвана прекомерна сила и не е бил защитен човешки живот. След постановяването на решението наказателното дело е било възобновено по искане на прокуратурата, но изглежда е било прекратено след изборите", пише в документа.

Случаят от Банкя бе през лятото на 2013 г. Тогава се появиха записи с участието на Борисов, тогавашния земеделски министър Мирослав Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов. В тях ставаше ясно, че Кокинов дава информация на Найденов за делото срещу него, което в крайна сметка бе прекратено. От записа излезе и паметната реплика "Не ми се подсмихвай, ти си го избра" на Кокинов към Борисов по адрес на главния прокурор Сотир Цацаров. Вместо да разследва участниците в разговора, прокуратурата се хвърли да проверява кой е направил записа. "Твърди се, че от записа става ясно, че тогавашният ръководител на Софийската градска прокуратура е споделил с бивш министър, заподозрян в корупция, определена информация по делото, водено срещу него. Очевидно, не е било проведено разследване относно съдържанието на записа, а само относно неговия произход", пише в доклада.

Отново с проверка за незаконни СРС-та прокуратурата замаза и скандала "Яневагейт". Според ревизорите трябва да се направи независимо разследване и на твърденията на бившата съдия Румяна Ченалова за корупция в съдебната власт. Досега прокуратурата отказва да се занимава с това. "Ние, разбира се, не сме в състояние да коментираме истинността на тези твърдения. Отбелязваме факта, че ВСС е гласувал да не започне по своя инициатива разследване по тези въпроси и че тези въпроси понастоящем остават нерешени. Ние сме на мнение, че след приключване на всички наказателни производства в тази връзка действително е необходимо цялостно разследване на тези твърдения било от независимо лице или орган, било от инспекторат към ВСС с повече правомощия в сравнение със сегашните", препоръчва докладът.

Наред с припомнянето, че прокуратурата е пропуснала да действа в ключови моменти, е направена и друга констатация - българските разследващи разполагат с много данни за корумпирани политици, но няма нито едно разследване. Според доклада 2/3 от информацията за подозрителни трансакции, която прокуратурата получава, се отнася за политици. Отчетите идвали от звеното за финансово разузнаване в ДАНС, но потъвали в прокуратурата.

"За 2016 г. има висящи досъдебни производства срещу заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия и двама военни командири (твърди се, че става въпрос за значителни суми), но няма образувани производства във връзка с корупционни престъпления, извършени от политици по високите етажи на властта. Това е изненадващо, като се има предвид, че по наше разбиране 2/3 от подозрителните транзакции, за които звеното за финансово разузнаване е получило информация от финансови институции, се отнасят до местни видни политически личности. Изглежда ясно, че предоставянето на правоприлагащите органи на информация от звеното за финансово разузнаване, отнасяща се до видни политически личности, не води до образуване на наказателни производства. Препоръчваме на българските органи спешно да проучат какви са пречките пред това разузнавателните доклади, които правоприлагащите органи са получили от звеното за финансово разузнаване по евентуални случаи на корупция, да бъдат превърнати в доказателства за целите на наказателното преследване", посочват ревизорите.

"Ето защо е трудно да бъдат посочени случаи, при които е наложено наказание лишаване от свобода за продължителен срок и които да дават сигнали за енергична борба срещу политическата корупция по високите равнища на властта", гласи унищожителният извод за бездействието по темата корупция.

В доклада се отбелязва, че спецзвеното за борба с корупцията, създадено от Цацаров, засега не е показало сериозни резултати. То се нуждаело от още хора, затова резултати трябвало да се очакват до една година. В противен случай, препоръчват прокурорите, трябва да се мисли за независимо звено, което да разследва корупцията по румънски модел.

Акцент в доклада е порочната практика на прокуратурата да прави предварителни проверки. Те масово се използват, за да се държат в зависимост неудобни хора. "Правомощието на прокурорите и на главния прокурор за разпореждане на предварителни проверки, преди да започне досъдебното производство, бе многократно споменавано пред екипа. Някои от нашите събеседници описаха това правомощие като "инструмент за контрол" от страна на прокуратурата. Бяхме изненадани да научим, че през 2015 г. е имало 302 541 такива проверки. Ползата от тях е под въпрос, тъй като, доколкото разбрахме, събраните данни ще трябва да бъдат събрани отново, ако бъде образувано досъдебно производство. Предвид големия брой на тези проверки и изразената загриженост от главния прокурор в доклада му относно делата пред ЕСПЧ във връзка с това, че доказателствата често се събират с голямо закъснение, ние считаме, че по принцип предварителните проверки от страна на прокуратурата и разследващите органи следва да бъдат преустановени", пишат проверяващите.