По-важна за нас като синдикалисти е темата за доходите, която и през изминалата година беше наш приоритет, заяви Пламен Димитров, цитиран от БТА.
Според синдикалния лидер това не бива да става "на коляно и от днеска за утре" и той счита за несериозно да се води този разговор през медиите, за да се види коя система е по-добра - дали френската, дали немската, дали някоя друга.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви днес на пресконференция в Благоевград, коментирайки политическата ситуация в страната, че в КНСБ не виждат смисъл "да продължава агонията на този парламент".
"Народът очевидно иска да се върви към избори и аз смятам, че всички разумни и отговорни политици трябва да са го разбрали, каза Димитров. Ние, като най-голямата обществена организация в страната, по никакъв начин не споделяме някакъв патос или припряност в момента за това, че трябва да се променят основните изборни правила в "12 без пет". Това е в нарушение и на изискванията на Венецианската комисия, която казва, че една година преди избори не би трябвало те да се променят."
"Такъв разговор очевидно има нужда да бъде проведен, имайки предвид резултатите от референдума, но той трябва да стане с ясни, конкретни, експертни рамки и познания в съответните общности, със съответното спокойствие, което да предполага дълбочината на анализа кои са плюсовете, кои са минусите на тази или онази система", коментира Пламен Димитров.
Всички граждани и организации, които се вълнуват от тази тема, според него трябва да имат възможност да кажат какво мислят. За това по думите му трябва повече време, и той не смята, че може да стане "в рамките на две седмици или месец повече живот на този парламент и на политически формат, който в момента е загубил легитимност по една или друга причина".
Спрямо 2016 г. е постигнато увеличение от около 650 млн. лв. за бюджетно финансираните дейности с приетия за 2017 г. бюджет, като най-големите печеливши са здравеопазването и средното образование, отбеляза той. Като неуспех в КНСБ отчитат, че са останали недофинансирани някои други сфери като училищното и детското здравеопазване, ниските доходи на работещите в социалните домове, както и в областта на науката.
)