Емпатия. Това е думата, за която трябва по-често да се сещаме и не само на Коледа. Това е думата, с която преди много време преподавателят ми по психология откри първата си лекция. Емпатия е съпричастност, възможност да съпреживяваш чувствата на останалите. Казано иначе – да влезеш в обувките на другия.
Въпреки широразпространеното мнение, че българинът мисли само за себе си, ние умеем да бъдем единни в подкрепата си за другите. Както всяка година и тази по Коледа хиляди се обединяват около нуждата на децата. Особено чувствителни сме към сирачетата, изоставените от родителите или болните. За съжаление, социалните домове у нас са пълни от разби съдби на децата. Когато става въпрос за тази част от обществото, разделение няма. Това се вижда в хъса, с които се впускаме да даряваме.
Емпатията е точно това чувство- да загърбиш различията, да бъдеш толерантен и да подадеш ръка. На Коледа определено се случват чудеца. Знаят го всички тези деца, които с трепет очават вниманието на останалите хора. Това е времето, когато изолираният им живот вече не е толкова тягостен. Мечтите на „Гаврошовците“ са лишени от напудреността на ежедневието. Преди дни една приятелка ми разказа, че се е включила в една от дарителските кампании, в която всеки подаря това, което си е пожелало детето. Тя започнала да разглежда желанията и с просълзени очи открива, че едно от тях си е поискало просто шоколадово яйце. Представете си само, щастието на детето се побира просто в едно лакомство. Въпреки че животът им е толкова тежък и те биха могли да си поискат практични неща, желанията са им различни. Те издават липсващата частица в детството им – играчките. Децата от домовете си мечтаят предимно за плюшени играчи, конструктури, колички или кукли. Тийнейджърите пък си имат и "по-зрели" желания като парфюм, например, или преса за коса.
Децата от домовете лесно може да опреличим с героите на Христо Смирненски – онези, които с блясък в очите оглеждат витрините и с трепет се надяват някой ден да имат повече от това, което имат децата със семейства. Именно затова за тях е важна съпричастността. За тях обаче трябва да си спомняме не само по празници. Жестът на внимание е най-важен, дори не е нужно да ги заливаме с купища играчки, за да се почувстват специални. Не е нужно много, за да направим магия за децата от социалните домове.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)