Институт "Иван Хаджийски": Президентските избори се оказаха повратен момент за политическа

Етническото напрежение, "мажоритарният популизъм", конституционният екстремизъм, законодателните импровизации - това са част от рисковете на "играта с огъня", отбелязват от института.

Те смятат, че сега ГЕРБ се опитват да копират линията от 2013 г. - временно оттегляне, несигурност и хората отново да ги потърсят. Въпросът е доколко вторият дубъл ще се случи в една доста по-различна вътрешна и международна обстановка.

Анализаторите виждат следизборен тест за "Позитано". В новата политическа ситуация ГЕРБ и БСП стават политически сили със сходна политическа тежест и значение. Но дали това равенство ще се превърне и в електорално, отбелязват от Института.

Във вътрешен план Каракачанов се възползва от това, че националистите могат да претендират за "по-доброто лице на управлението" за сметка на Цачева, че не са имали министри, с които да се компрометират.

Президентските избори в България се оказаха повратен момент за цялата политическа система, политическата ситуация е нова, свързана е с масово обществено желание за промяна и завръщане към темата за защита на националното. Това се посочва в редовния анализ на института "Иван Хаджийски".

Така България се вписа в световната и европейска тенденция на масово отхвърляне на политическото статукво, на традиционните политици и либералните послания, коментират анализаторите. Според тях има сериозен популистки и националистически потенциал с дългосрочен хоризонт.

Президентските избори показаха наличие на внушителен брой гласоподаватели, които не са твърдо против БСП и могат да я изберат, но при едно важно условие: само при подходящи послания и кандидати. На частичните избори за кмет на "Младост" например се видя, че едни и същи избиратели могат да пуснат бюлетина за Радев и против кандидата на БСП за кмет, припомнят анализаторите. Според тях въпросът е до каква степен БСП ще намери форми на отваряне към обществото и други политически среди.

Пред ръководството на БСП задачата е да не допусне да бъде въвлечено в удобната за ГЕРБ теза, че подкопава стабилността и въвлича страната в криза; да отхвърли опитите върху партията да се прехвърли отговорност чрез съучастие в служебни правителства или общи инициативи; да не излиза с провокативни тези, които биха могли да отдръпнат партии или избиратели и по такъв начин да реактивират шаблона "всички срещу БСП", смятат анализаторите.

Засега Нинова успява в рисковите начинания за консолидиране. Например, по-малките леви формации изпаднаха в сериозна криза на идентичността след маневрите на БСП. Сега Нинова започва нова рискова игра с промени в самата БСП, въпросът е дали ще улучи точната мяра, смятат от Института.

Европейските процеси, кризата на либералните елити, острите изявления на Ердоган във все по-голяма степен превръщат националистите от "крайнодесни", "популисти", дори "фашисти" (както ги назовават либерални експерти и политици), в представители на мейнстрийма, на водеща европейска тенденция, констатират анализаторите.

Централен въпрос пред патриотите е дали и как ще запазят постигнатия електорален потенциал за следващите избори. В техен плюс сякаш е увеличеното етническо напрежение, особено покрай протестите в София и сблъсъците в Харманли. В техен плюс е и увеличената амбиция на ДПС - съвсем закономерно движението се ориентира към създаване на подходяща политическа атмосфера за следващите парламентарни избори, се посочва в анализа.

Истината обаче е, че това беше третият пореден президентски вот, в който подкрепата на ДПС не е била решаваща за победата на съответния кандидат. Сега целта на ДПС е да докаже, че е решаващ фактор в идващия парламент, коментират от Института "Иван Хаджийски". Според тях ПФ е направил умел ход, като декларира, че би приел мандат за съставяне на правителство - не защото шансовете за такъв кабинет са истински, а защото така демонстрира желание за стабилност и укрепване на държавата, пише БТА.