Почитаме Св. Климент Охридски

С различни инициативи, включени в националното честване, се отбелязват днес 1100 години от кончината на Св. Климент Охридски - пръв следовник на Светите братя Кирил и Методий. Това съобщиха организаторите от Софийския университет "Св. Климент Охридски", от Българската академия на науките и от Българската православна църква.

За националното честване БАН, по инициатива на Кирило-Методиевския научен център, направи предложение пред Националната комисия на ЮНЕСКО за включването на 1100-годишнината от кончината на Климент Охридски в културния календар на организацията. Основното събитие на честването е международната научна конференция "Св. Климент в културата на Европа, която се открива днес от 11.00 часа в Големия салон на БАН. В нея ще участват 30 чуждестранни и около 50 български изследователи. За честването Светият синод на БПЦ покани монасите от Верия, Гърция, за да донесат мощите на светеца в София.

Климентовите житиеписци, негови наследници на архиепископския престол в Охрид, пишат, че той е намерил нови, понятни форми за буквите, създадени от Кирил и Методий. Мнозина смятат, че тази нова азбука е кирилицата, която използваме и днес, като промените в буквите са минимални. Климент Охридски е основоположник и на оригиналната старобългарска литература - съставил е слова, прости и ясни, подходящи за новопокръстените българи, но също така изящни текстове за всички празници и светци, което е довело до налагането на българския език в църквата и държавата.

Св. Климент Охридски е една от най-значимите фигури в европейската културна, църковна и обществена история от края на 9-и и началото на 10-ти век. Той повежда учениците на Кирил и Методий, останали живи след разгрома на Кирило-Методиевата мисия във Велика Моравия през 885 г., към България, запазвайки за бъдещето и техните имена, и тяхното дело. Заедно със своите съратници и с огромната подкрепа на българските владетели в българското царство до края на живота си той пренася духовното им наследство в България. От България славянската писменост и култура се разпространяват широко след 10-и век между всички източноправославни славяни. Това променя конфигурацията на европейската култура, в която за първи път се възприемат като официални език и писменост, изградени върху основата на съвременен народен говор на всички нива на обществения живот. Така славянската писмена култура заема своето място като трета основна съставна част на европейската цивилизация. С преводите и със собствените си съчинения Св. Климент изиграва изключителна роля за създаването на българския книжовен език, на книжовната и духовната лексика.