Крайнодесният кандидат за президент на Австрия Нобер Хофер е вдъхновен от Доналд Тръмп

Предсрочни парламентарни избори?

Крайнодесният кандидат за президент на Австрия Норберт Хофер смята победата на Доналд Тръмп в САЩ за доказателство, че е на прав път, водейки популистка предизборна кампания за "Австрия на първо място", включваща призиви за спиране на имиграцията, коментира Ройтерс.

"Там, където елитите се отдалечават от избирателите, хората ще гласуват за изхвърляне на тези елити от властта", каза кандидат-президентът от Австрийската партия на свободата (АПС) в интервю за Ройтерс. Подобно на новоизбрания президент на САЩ, 45-годишният Хофер се смята за националист, който признава тревогите на обикновените хора, пренебрегвани от политическата върхушка. "Може да се направи сравнение, че Тръмп също се сблъска със силни насрещни политически ветрове в САЩ и въпреки това спечели изборите", каза Хофер.

АПС води в социологическите проучвания от месеци, като достига резултати от порядъка на 35 процента и оставя центристите далеч назад. Попитан дали АПС може да оспори резултата от гласуването на 4 декември, както успя да направи с предишния втори тур на президентските избори през май, Хофер каза: "Това няма да се случи. Не мога да си представя, че ще има нередности, какъвто беше случаят миналия път. Мисля, че австрийците могат да са спокойни."

Австрия - страна с 8,7-милионно население - е приела от миналата година над 120 000 имигранти от Близкия изток, Африка и Азия, поемайки заедно с Германия и Швеция голяма част от бремето, което този наплив създава. Поради това много австрийци са ядосани от неспособността на ЕС да намери общи решения.

Зависещата от износа Австрия отдавна е силно обвързана с ЕС: две трети от гражданите гласуваха за присъединяване през 1994 година. Около 70 процента биха гласували за "оставане" след решението за Брекзит, показа проучване на социологическия институт СОРА през юли.

Победата на Тръмп и британският вот през юни за напускане на Европейския съюз предизвикаха политическо цунами, което може да преобрази политическия пейзаж в Европа. Вторият тур на президентските избори в Австрия на 4 декември, който се очаква да бъде доста оспорван, може да направи Хофер първият крайнодесен държавен глава в Европейския съюз. Още избори с крайнодесни кандидати се очакват следващата година в Холандия, Франция и Германия.

Попитан за европейските санкции срещу Русия, Хофер каза, че "силно подкрепя" тяхното премахване, повтаряйки призивите на външния министър Себастиан Курц от консервативната Австрийска народна партия (АНП). АНП се мъчи да намери общи позиции с коалиционния си партньор - социалдемократите - по множество въпроси, включително нови правила за минималните социални помощи. Политически анализатори казват, че ако Хофер спечели президентството, това може да доведе до предсрочни парламентарни избори и край на центристката, проевропейска коалиция, която доминира в австрийската политика от десетилетия. "От много места чувам, че явно вече се обсъждат дати за нови избори", каза Хофер.

Хофер загуби първия тур през май срещу бившия лидер на партията "Зелени - зелена алтернатива" Александер ван дер Белен с разлика от едва 31 000 гласа, но получи нова възможност, след като Конституционният съд анулира резултата заради нередности при преброяването. Хофер - любезен инженер, който се облича изискано, се съсредоточава върху бежанската криза, като призовава за забрана на "икономическите имигранти", както ги нарича АПС. "Разбира се, това е човешки въпрос, но не мога напълно да пренебрегна бюджетното бреме", каза Хофер. Той подкрепя идеята за създаване на, както той се изразява, "безопасни райони" извън Европа, където да се разглеждат молбите за убежище.

Хофер, който гласува против присъединяването на Австрия към ЕС през 1994 г., отстъпва от предишните призиви за "Акзит" - излизане на Австрия от ЕС, след като британското решение през юни за напускане на общността доведе до засилване на страховете и несигурността. "Европейският съюз, т.е. ние, страните членки, допуснахме голямата грешка да не се съобразим със собствените си споразумения, да не се вземаме вече насериозно", каза той. "Надявам се, че ще има нещо като зов за пробуждане, че хората ще си кажат: осъзнахме, че допуснахме големи грешки", заяви той.