Българският преход от тоталитаризъм към демократично гражданско общество с пазарна икономика не съвсем справедливо се свързва с 10 ноември. Един по-обективен анализ следва да отбележи, че всъщност на 10 ноември 1989г. в България бе осъществен един своеобразен дворцов преврат вътре в комунистическата партия. Това изрази в позиция до медиите председателят на ДОСТ Лютви Местан.
Характерът и мащабът на тези съпротивителни движения предпоставиха далеч по-солидна основа, върху която се разгърнаха впоследствие демократичните промени.
Българската съпротива срещу комунистическия режим получи масов характер едва в годините на т.н. Възродителен процес и се свързва с решителната съпротива на българските турци и мюсюлмани срещу асимилаторската политика на БКП.
Това, че впоследствие под напора на събитията, свързани с падането ден преди това на Берлинската стена, се отпушиха процеси, които ускориха края на комунистическия режим в България, не снема необходимостта от един безпристрастен сравнителен анализ на характера на българския преход в контекста на антикомунистическите движения в другите държави от бившия комунистически лагер. В държави като Унгария, Чехословакия и Полша съпротивата срещу комунистическия режим имаше характер на масови всенародни движения.
Унгарският народ например имаше своята демократична памет, свързана с антикомунистическото въстание от 1956г., което ангажира стотици хиляди граждани на тази страна в стремежа им да постигнат свобода и независимост, като скъсат оковите на все още топлия от сталинизъм Съветски съюз и неговите сателити. Тези дни Унгария с гордост отбелязва шест десетилетия от едновременно героичния си и трагичен всенароден бунт.
Чехи и словаци дванадесет години след унгарските си събратя също се изправиха срещу комунистическия режим и завещаха на историята „Пражката си пролет“. Единадесет години след нейния разгром група чешки интелектуалци начело с Вацлав Хавел сътвориха незабравимата платформа „Харта 77“, с която положиха основите на още по-мощна интелектуална съпротива срещу тоталитаризма.
Щафетата на антикомунистическата непримиримост бе поета и от поляците, които разгърнаха най-масовото движение срещу комунизма под името „Солидарност“, непотушено дори от военния преврат на ген. Войчех Ярузелски.
В тези държави преходът протече далеч по-ускорено, качествено и с много по-голяма категоричност в сравнение с България. В нашата страна преходът бе най-мъчително колеблив и с най-висока социална цена, платена от българските граждани, и сякаш все още не е приключил.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)