Белгиец от марокански произход координирал от Сирия атентатите в Париж и Брюксел

Той е единственият идентифициран засега координатор на атентатите от Сирия, каза един от източниците.

След като отначало отрече, Адел Хадади призна, че двамата са били определени да извършат атентати в Париж, а мистериозният Абу Ахмад е организирал прехвърлянето им в Европа от Сирия.

Далечен братовчед на братята Баркауи, загинали като камикадзета при атентатите в Брюксел, името на Усама Атар от години е познато на органите за борба с тероризма, отбелязва Франс прес.

Белгийски джихадист от марокански произход на име Усама Атар е смятан от следователите като един от координаторите на терористичните актове в Париж и Брюксел. Той е действал от Сирия, съобщи Франс прес, цитирайки източници, близки до следствието.

Разследващите атентатите смятат, че зад бойния псевдоним Абу Ахмад, чието име се среща често в следствените материали, се крие 32-годишният Усама Атар - ветеран джихадист, който сега е активен член на екстремистката групировка "Ислямска държава", поела отговорност за атентатите на 13 ноември м. г. в Париж (със 130 жертви) и на 22 март т. г. в Брюксел (32 жертви).

Псевдонимът Абу Ахмад се появи в разследването скоро след атаките и след разпита на 10 декември в Австрия на алжиреца Адел Хадади и на пакистанеца Мохамед Усман. Двамата мъже са пристигнали на 3 октомври м.г. на гръцкия остров Лерос заедно с голяма група други мигранти, сред които и двамата иракски атентатори самоубийци, взривили се край парижкия национален стадион "Стад дьо Франс" на 13 ноември.

Заподозреният алжирец припозна Усама Атар като "вероятно" Абу Ахмад, след като разгледа снимки, показани му от следователите. Псевдонимът Абу Ахмад се появи в разследването и при преглеждането на един компютър, захвърлен в кофа за боклук край тайна квартира, използвана от джихадистка "клетка" в Белгия. Следователите откриха записи на разговори, в които членове на клетката разговарят (вероятно) с Абу Ахмад, и в които става дума за завещания и за начини на действие, твърдят източници близки до следствието.