Кристалина Георгиева бие Обама по заплата

Доскорошната ни еврокомисарка и вицепрезидент на Европейската комисия Кристалина Георгиева, ще бъде вероятно най-добре платената чиновничка в системата на Световната банка.

Тя ще получава чисто поне 411 600 долара годишно. За сравнение – заплатата на американския президент Барак Обама е определена на 400 000 долара годишно, като самият Обама реши да връща в бюджета 5 процента от нея – 20 000 долара, пише "Труд".

Справка в официалните и напълно публични документи на Световната банка показва колко получава висшият мениджмънт на тази глобална финансова институция. Води сегашният президент Джим Йон Ким с 492 690 долара чисто на година. На второ място за 2016 година е посочена Сри Муляни Индравати, която до неотдавна бе главен оперативен директор на Световната банка, но се оттегли, за да стане отново финансов министър на Индонезия. Нейната заплата във Вашингтон бе определена на 411 600 долара годишно и се предполага, че именно на мястото й ще бъде назначена от януари догодина Кристалина Георгиева.

Възможно е обаче българката да получава доста повече от предшественичката си. Причината е, че заради Кристалина бе създадена изцяло нова длъжност. Тя ще бъде главен изпълнителен директор и на двете институции в състава на Световната банка – Международната банка за възстановяване и развитие и Международната асоциация за развитие. Отделно от това в групата на Световната банка влизат още Международната финансова корпорация, Агенцията за многостранни инвестиционни гаранции и Международният център за регулиране на инвестиционните спорове.

Световната банка е създадена през 1945 година почти по едно и също време с Международния валутен фонд, след решение на известната Бретънудска конференция година по-рано. Основната цел на институцията е да осигурява кредити за страните от т. нар. Трети свят, да се бори с бедността. Световната банка е един от най-големите източници на помощи за развитие. Тя е собственост понастоящем на 187 държави-членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния съвет и базирания във Вашингтон Съвет на директорите. Държавите-членки са акционерите, които имат властта да взимат решения в Световната банка. По неписано правило президент на банката винаги е американец, номиниран от САЩ, които са най-голям акционер, докато шефът на МВФ обикновено е европеец.

Но да се върнем на заплатите. През последното десетилетие банката е предприела курс на постепенно увеличаване на възнагражденията на чиновниците си с цел да привлича най-добрите специалисти на планетата. Според последните отчети на финансовата институция, тя харчи годишно над 2,5 милиарда долара за възнаграждения на персонала си. Много интересна, предполагаме и за българските работодатели, е въведената система за допълнителни бонуси. Сред тях е и контрибуцията на банката към служителите й, за допълнителен пенсионен фонд.

Ето още малко факти за това от последния годишен отчет на институцията: Президентът Ким освен почти половинмилионната си заплата се разписва и срещу над 133 хиляди долара, които влизат в пенсионния му фонд, както и за още 208 хиляди, оформени като бонуси и текущи разходи. При Кристалина Георгиева числата могат да са съответно 111,6 хиляди долара за пенсия и 100,4 хиляди за представителни. Добри пари, нали?

Необходимо е обаче да направим едно уточнение. Кристалина Георгиева беше номинирана за еврокомисар от българското правителство и като такава нейната заплата бе около 200 хиляди евро годишно. Сега тя не е кандидат на България за висшия пост в Световната банка, а номинация на самата финансова институция. Както се казва, размерът на банковата сметка има значение. За сведение – генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която беше изненадана в гръб от правителството и от Георгиева за лидерския пост в ООН, получава чисто около 150 000 долара годишно, пише в официалните документи на организацията.

Световната банка ще помогне на България за защитата и по-доброто управление на нейните природни ресурси, в частност на горите и въздуха, както и за смекчаване на рисковете от изменението на климата. Експертите на Банката ще разгледат ключови сектори като селско и горско стопанство, води, транспорт и инфраструктура, като техните констатации се очаква да допринесат за изготвянето на Националната стратегия на България за адаптация към изменението на климата.