„Става дума за дейности, които са свързани с чисто занаятчийския начин на работа. Дори не разбрахме мотивите за изваждането им от списъка. Тогава в регистъра влизаха и стопанско значимите занаяти, които в момента почти са лишени от представителство“, коментира пред „Монитор” председателят на Националната занаятчийска камара Иван Влаев.
Подобно е положението и със сарачеството, което също е застрашено, въпреки че конният спорт у нас придобива все по-голяма популярност. Интересното е, че в момента се отчита и обратната тенденция - появяват се нови занаяти.
Според него по този начин се губи и приемствеността, а излизането на тези дейности е също с размити правила.
60% от занаятите у нас вече не съществуват. Това е станало след промяна в закона през 2011 година. Така списъкът с регистрираните занаяти намалява от 129 на 57. Тогава отпадат готвачите, мелничарите, майсторите-строители, както и поддръжката и монтажът на отоплителна и хладилна техника.
"В същото време у нас има занаяти, които бавно умират, но съществуват на хартия като бъчварството например. „Тук има голям парадокс, защото въпреки че винопроизводството у нас се развива, вече почти няма майстори бъчвари. Или са по-скоро възрастни хора. Най-вероятно това се дължи на бързия и модерен начин на живот“, обясни още Влаев.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)