Дислексията – белегът на гениите

Какво представлява дислексията?

Как може да се разпознае тя при децата?

Как може да се помогне на дете с дислексия?

Какво е дефицит на вниманието?

Има ли позитиви, които носи дислексията?

Ако едно дете не може да пее вярно или да бяга бързо, това не би притеснило никого, но ако има затруднения с четенето и писането, то става обект на подигравки още в началните класове, а след това изостава фатално в усвояването на материала с напредване на обучението. Често децата с дислексия се определят като „умни, но мързеливи”, „разглезени”, „умствено изостанали” или „болни” от неясно заболяване, което препятства развитието на четенето и писането.

Статистиката показва, че всяко 10-то дете има различен начин на обработка на информацията. Важно е да се знае, че дислексията не е болест или увреждане, а състояние, което оказва влияние върху развитието на различни области от функционирането на мозъка като: четене, писане, математически умения и мислене, пространствени ориентации, организационни умения, зрително-моторна координация, езикова преработка на информация, за сметка на средно и над средно интелектуално функциониране, творчески заложби и креативност. Това е дарба.

Дислексията се нарича още „Синдром на гениите“. Смята се, че хората с дислексия са креативни личности поради различния си тип възприемане и преработка на информация. Човек с дислексия често е със средна или над средна интелигентност. Той възприема света около себе си по различен начин в сравнение с останалите, например в картини. Редица известни личности от световната култура, наука и политика са имали дислексия. По-известните от тях са: Уинстън Чърчил, Шер, Анди Уърхол, Уолт Дисни, Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсън, Том Крус, Фред Астер, Робин Уилямс, Джон Ленън, Агата Кристи, Пабло Пикасо и др.

Хората с дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче, еднакви по смисъл грешки, например способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят или познават писмената форма на една дума, но не могат да я разпознаят в гласов вид. Интересно е да се отбележи, че тези деца са с изключително бърза мисъл. Те се отегчават да слушат урока в клас, заради бавното поднасяне на информацията. Дислексиците не обичат простаците и ги игнорират от своето обкръжение. Нивото на интелект им го позволява.

Във Великобритания такива деца посещават училища за гениални деца. Там децата се усъвършенстват към сферата, в която са най-силни. Училището у нас е длъжник на тези деца, тъй като не им се осигурява нужното образование, дори се нарушават правата на децата. Детето не може да покаже потенциала си по учебните ни програми. В НАСА във всеки научен отдел задължително се назначава човек с дислексия. Това са хора-изобретатели. Хората с дислексия имат изключително силно развито чувство за справедливост, те са верни приятели за цял живот.

Сериозните проблеми на тези хора започват, когато тръгнат на училище, защото не разбират учебния материал по начина, по който им е поднесен. Чисто технически дори текстът на една задача ги затруднява самите те да си го обяснят. Детето е талантливо и усеща своята дарба, но за съжаление, нито родителят, нито учителят са подготвени за нея.

За повече информация по темата от Новини.бг потърсихме мнението на най-добрия ни експерт по темата - проф. д-р Ваня Матанова, председател на Българската асоциация по дислексия и на Българската асоциация по клинична и консултативна психология.

Дислексията не е болест, а състояние което се характеризира с особености в преработката на информацията, която постъпва през различните сензорни канали. Тези особености на преработката на информацията са свързани с когнитивните и езикови способности на детето и се проявяват най-вече като трудности в придобиването на грамотност, в овладяването на основните училищни умения – четене, писане, смятане, пространствена и времева ориентация и др. Поради преживяването на неуспех в овладяването на тези умения, децата често са обект на присмех и укори поради невъзможността да покрият очакваните за възрастта умения. Това често провокира появата на емоционални разстройства и поведенчески нарушения. Такива деца са със съхранен интелект и добър потенциал, който остава неразгърнат при липсата на адекватна специализирана помощ и подкрепа както за самото дете, така и за семейството и учителите.

Основните симптоми на дислексията ясно могат да бъдат забелязани в училищна възраст, но съществуват редица особености още в предучилищна възраст. Тези особености касаят моторното, когнитивното и езиково развитие. Често децата, които развиват дислексия са с дефицит на вниманието, закъсняло моторно и езиково развитие, нарушена координация и понижена сръчност, трудности в пространствената, времева и ляво-дясна ориентация и др. Много често тези симптоми се разпознават като незрялост, обусловена от възрастта. Това разбиране отлага диагностицирането и забавя специализираните интервенции.

Помощта изисква специализирани интервенции, провеждани от специалисти, обучени за работа с дислексия. Това могат да бъдат психолози, логопеди, клинични социални работници и др. специалисти от помагащи професии. Основна грешка, която се допуска при работата с тези деца е свързана с неразбиране на механизма за придобиване на тези умения. Усвояването на писмената форма на речта е възможно при определено ниво на когнитивно и езиково функциониране. Т.е. четенето не се учи с четене, а писането не се научава с писане. Това е най-често използваната стратегия както от учители, така и от родители - „Ако не можеш да четеш, трябва повече да четеш!“ Това допълнително травмира и без това травмираните деца, често погрешно етикетирани като глупави, мързеливи или невъзпитани. Поради оказвания натиск върху тях от страна на училището и родителите, те развиват противопоставящо поведение, емоционални и поведенчески нарушения и реагират негативно на всичко свързано с учене и научаване. Това оформя картината на едно неуспяващо и нещастно дете.

Вниманието е базов психичен процес и осигурява избирателността и насочеността на всички психични процеси. Дефицитът на внимание се изразява в невъзможност за съсредоточаване и продължително изпълнение на структурирани задачи и дейности, които са извън интересите на детето. Налице е нарушение на селективното внимание, което позволява адекватен отговор на специфични сигнали, нарушение на разпределяемостта на вниманието, осигуряваща изпълнението на няколко операции едновременно, нарушение в обхвата на вниманието, което се отразява на способността за „обхващане“ на няколко обекта едновременно, нарушение на превключваемостта от една задача на друга и т.н. Налице е и повишена отвлекаемост и разсеяност към странични стимули, особено ако тези стимули са ярки и интересни.

Много от децата с дислексия компенсаторно развиват способности и креативност, най-вече поради особеностите на възприятието и обработката на информацията. Много от тях са с художествен тип мислене и се реализират в професии изискващи креативност, изграждат стратегии извън общоприетите и проявяват нетрадиционен начин на мислене и вземане на решение. Според мен интегрирането на този аспект на креативността ще допринесе за общественото и колективно човешко развитие.