Защо реших да съм лоша майка

Винаги съм си мислила, че съм добра майка. Аз съм от тези, които пазаруват само от малки био магазинчета, дневното меню на детето ми се състои изцяло от приготвена лично от мен храна – никакви детски кухни или поръчки от ресторанти за вкъщи, проучила съм обширно темата с ваксинацията и имам твърдо мнение по въпроса, детето ми не яде колбаси, салами и филета, бял хляб, ориз или захар, както и джънкфуд, да не говорим за десерти от магазина.

Ако случайно му се дояде сандвич, мама ще му направи такъв с хляб от лимец, домат и кашкавал от проверена ферма, а ако пък поиска нещо сладичко, за половин час ще приготвя сурови бонбони с какао, кашу, задължително накиснато, и кокосово масло. Купувам дрехи само 100% от естествени материали и според мен това да миеш пода си с белина е престъпно. Накратко казано съм отдадена майка, която е не само ходеща енциклопедия, изобилстваща от информация относно възпитанието и отглеждането на детето, но и такава, която винаги е готова да си поиграе на криеница, да строи къща от столове и одяла, да си спретне бой с възглавници или да погледа любимото детско на дъщеря си заедно с нея. И като казвам винаги имам предвид точно това.

Прочети повече тук: