Манталитетът на депутатите – балканско надцакване

Поведението на депутати вчера за пореден път предизвика възмущение. Чашата преля, независимо от опитите на партиите да аргументират решението си.

На фона на дебата за отпадането на практиката да се сливат почивните дни заради загубите на бизнеса, депутатите си гласуваха дълга есенна ваканция. Въпреки че почивните дни са свързани с предизборната кампания, народните представители пак излязоха от границите на допустимото. Те отхвърлиха първоначалното искане за прекъсване на работата си за десет дни (26 октомври - 4 ноември). Изненадващо депутатът от "Атака" Николай Александров предложи близо месец ваканция, което бе одобрено от 93-ма депутати. С това първият работен ден на депутатите за тази седмица се оказа и последен за този месец. Избраниците на народа ще се завърнат на депутатските банки чак през ноември.

Дотогава рейтингът на Народното събрание ще падне още по-надолу. От доста време насам процентът на одобрени към 43-я парламент се запазва критично нисък – едва 15%. И това решение за ваканцията никак не спомага за връщане одобрението на гражданите. Напротив депутатите се държат незаинтересовано. В изказванията им проличава балканският манталитет. Дребнавостта, отказът от отговорност и желанието да „надцакаш“ другия все повече подчертават немощта на българската политическа класа.

Скандалното в случая дори не е фактът, че депутатите са си гласували по-дълга ваканция, а начина, по който се случват гласуванията. Малко вероятно е да заблудят избирателя с уверенията, че ще отработят заседанията или че са прибегнали до това решение, за да не се използва парламентарната трибуна за предизборна агитация.

Още по-голямо учудване предизвиква днешното решение на зам.-председателя на Народното събрание – Димитър Главчев, да свика извънредно заседание утре. Задълбочава се практиката парламентът да отменя решенията си. Нека само си припомним кашата около приемането на Изборния кодекс. Веднъж приели санкциите за негласувалите, парламентът накрая реши да няма глоба. След като прие да има само по 1 избирателна секция в градове с над 1 милион души население извън Европейския съюз, депутатите ревизираха и този вариант. В крайна сметка отсъдиха – до 35 изборни секции във всяка чужда държава.