Магистратите отмениха такса "разрешение за прокопаване" в община Поморие

Тричленен състав на Административния съд в Бургас отмени точка 13 от раздел „Г“ - „Цени на технически услуги“ в Тарифа № 2 от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Поморие. Текстовете от точка 13 на подзаконовия нормативен акт са обект на прокурорски протест. С оспорената точка в община Поморие са въведени такси за издаване на разрешения за прокопаване на тротоари и улични настилки, за електронни далекосъобщителни и елмрежи, водопровод и канализация, за газоразпределителни и топлопреносими мрежи, за извършване на изкопни работи по монтиране на фундамент за рекламни елементи, за възстановяване на елементи от инфраструктурата след извършване на строително-монтажни работи /СМР/, както и депозит за разноски по принудително премахване на рекламно-информационни елементи /РИЕ/.

Според съдебния състав таксите, въведени от Общинския съвет на Поморие в т. 13 Тарифа № 2 от Наредба № 11, нямат законово основание. Те са неделима част от извършването на строително-монтажни работи, за които се изисква изрично разрешение по ЗУТ. Издаването на строителното разрешение е техническа услуга, за която се събира такса по силата на ЗМДТ. Бургаските административни съдии приемат, че за издаването на индивидуален административен акт - разрешение за прокопаване, което по същество дублира строителното разрешение не може да се събира такса, тъй като такава услуга не е предвидена нито в Закона за местните данъци и такси, нито в специален закон.

При условие че посочените в оспорваната точка дейности не се извършват от служители на общината, а от възложителя на строежа, не е ясно какви разходи общината ще възстановява с въведената от нея такса за тези технически услуги.

Същите мотиви съдът отнася и към определените депозит за „възстановяване на тротоари, улични платна и зелени площи“, „депозит за извършване на изкопни работи за монтиране на РИЕ“ и „депозит за разноски по принудително премахване на РИЕ“.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховен административен съд.