БХК с писмо до Мая Манолова заради забраната на бурките

Днес адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), поиска с отворено писмо от омбудсмана да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето (ЗОСЛ).

БХК счита, че приетата забрана е дискриминационна, защото засяга несъразмерно мюсюлманските жени; че противоречи на Конституцията и международното право по правата на човека, както и на препоръчителни стандарти на наднационални институции и международни неправителствени организации; и че съгласно научното знание от областта на обществените науки тази забрана е предпоставка за радикализация на мюсюлмански общности.

Съгласно писмото на БХК: · Законът дискриминира мюсюлманките и, оттам, мюсюлманите. Той е ислямофобски и сексистки, защото засяга мюсюлманската общност изключително или поне несъразмерно повече от всяка друга общност, и защото преследваните лица ще бъдат изключително жени. Мюсюлманките ще бъдат насилени със средствата на държавната принуда да търпят вмешателство в дълбоко лична сфера, каквато е обличането на собственото тяло и представянето му с избран образ в обществото.

Законът отрича личната суверенност на тези жени и поставя държавата в ролята на техен опекун, който по-добре от тях знае как е добре за тях да се обличат и им го налага без оглед личната им воля. Свободата на жените не може да се охранява, като им се забрани изборът. · Вместо да ги откаже от носенето на религиозно облекло, забраната ще принуди жените, практикуващи пълно забулване, да не излизат от дома си, което ще ги обрече на изолация от обществения живот.

Това, че пълното забулване на лицето не е традиционно в България, не е законно основание за ограничаването на свободното вероизповедание на онези, които носят такова облекло по верски причини. Законните основания за ограничаване са изчерпателно изброени в Конституцията и международното право и не включват „нетрадиционност“.

· Недопустимо е безогледното ограничаване на основни права поради голословни предположения за евентуална заплаха – неясно как свързана със засегнатите жени – за националната сигурност или обществения ред. Не е ясно как мюсюлманките ще застрашат националната сигурност със своите забрадки и воали. Колективното наказване чрез ограничаване на основни свободи на гражданите на базата на ирационални страхове не е съвместимо с принципите на демократичното общество, основано на върховенството на правото. · Приетият закон е в разрез с основните права на свободно вероизповедание и на неприкосновеност на личния живот на гражданите. Поради това законът е в противоречие с Конституцията и Международния пакт за граждански и политически права.

· Законът е в противоречие още с категорична препоръка на Съвета на Европа такива безогледни забрани да не се приемат; с позициите на международни неправителствени организации, както и със Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.), приета от Министерския съвет на България.

· Научното знание от областта на обществените науки показва, че подобни маргинализиращи мюсюлманите забрани е по-вероятно да обусловят радикализация, отколкото да я предотвратят. Социалната изолация и изключеността, претърпяната дискриминация, имигрантският статут или отрицателни преживявания преди или след имигриране, както и маргинализирането на групата, към която принадлежи индивидът, са все фактори за радикализация. Ето защо, като разпалва антимюсюлмански настроения и потиска мюсюлманите, законът вероятно ще предизвика противопоставяне между групи в обществото. Становището на Главното мюфтийство по този закон ясно показва, че той се приема като антимюсюлмански дори от верски общности, които не практикуват пълното забулване. С цел набиране на привърженици терористичните организации пропагандират, че западното общество потиска и дискриминира мюсюлманите. Приетият закон с всички основания може да бъде прочетен като доказателство за това от засегнатите общности.

· Знанието от областта на обществените науки показва, че радикализацията може да се предотврати с по-щадящи, поощряващи, а не репресиращи мерки, като, например, публичните личности да не говорят против исляма, защото това създава у мюсюлманите чувство на изключване и несигурност; да бъдат бежанците подпомагани да се интегрират, като им се покаже, че в западното общество се приемат хора от всякакъв произход; насърчаването на култивиране на про-западна идентичност да не бъде съпътствано с натиск за заличаване на собствените обичаи и ценности; да се подпомага общностния живот на малцинствата; да се работи индивидуализирано с младежи в риск от радикализация; и др. под.