Ню Йорк таймс: Обратното броене за Брекзит започна

Обявената в неделя от британския премиер Тереза Мей вест, че Обединеното кралство ще започне официални преговори за излизане от ЕС до края на март, на практика постави началото на обратно броене, което ще приключи през пролетта на 2019 г., коментира Ню Йорк таймс.

Стремглавият спад в курса на британската валута, който удари 31-годишно дъно спрямо долара, предизвика доста по-шумна реакция, отколкото заблудените овации на нейните съпартийци от Консервативната партия, с които те посрещнаха новината по време на конгреса на политическата сила в края на миналата седмица.

Премиерът Тереза Мей представи решението във възможно най-добра светлина, обявявайки, че Великобритания отново ще стане "напълно независима, суверенна страна", а външният й министър Борис Джонсън, който показваше незаинтересованост по време на партийния форум, повтори глупавата си саркастична забележка, че целта на британската политика е "хем вълкът да е сит, хем агнето цяло". Действителността обаче е, че Великобритания има доста за губене, ако напусне съюза, както и че поставянето на този двугодишен таван на преговорите допълнително отслабва и без това не особено солидната позиция, от която Лондон ще ги води.

Напълно възможно е Мей да не е имала друг избор, освен да определи дата за официалното задействане на Член 50 от Лисабонския договор - регламента, по който ще бъде осъществено излизането от ЕС, за което британците гласуваха на референдум през юни. Нейното правителство може да е предпочитало да сондира неофициално мненията сред европейците за евентуалното сключване на договорености, които от една страна да позволят на Великобритания да остане в единния европейски пазар, а от друга - да сложат край на свободния достъп на европейците до нейната територия, основното искане на гласувалите за Брекзит. Но оставащите 27 членки на съюза, начело с Франция и Германия, дадоха ясно да се разбере, че не проявяват никакъв интерес към "предварителни преговори", нито към каквото и да било специално споразумение с Лондон. Същевременно твърдолинейните евроскептици поискаха Мей вече да предприеме действия по въпроса за Брекзит.

Дори и при най-добри намерения от двете страни две години са много кратък срок за сложния процес по отделяне на Великобритания от европейските регламенти и процедури, особено предвид на факта, че това включва договарянето на нови търговски споразумения със самия съюз, както и с всички страни, които имат такива договори с ЕС. Ако не стигне времето за преговори или ако те се провалят в резултат на ожесточение при воденето им, Великобритания може просто да бъде изхвърлена от съюза, като й бъдат наложени мита на стоките и тя загуби "паспортните" права на британските финансови услуги, които им осигуряват достъп до целия ЕС.

От това в много по-голяма степен ще пострада Великобритания, отколкото съюза. Тя е зависима от пазарите му, към които са насочени 45 процента от износа й, докато само 16 процента от експорта на ЕС отиват в Обединеното кралство, а в същото време британската финансова индустрия, която обслужва единния европейски пазар, съставлява 10 процента от брутния вътрешен продукт на Острова.

Без съмнение оставащите 27-те членки биха предпочели хармонична раздяла с минимални последици за икономиките, а може би и именно така ще приключат нещата. Но предвид възхода на националистическите и популистките партии, както и социалните предизвикателства, лидерите на блока с право са решени да покажат, че не може да бъде позволено на нито една членка да си избира коя измежду "четирите свободи", с които съюзът е ангажиран, я устройва - свобода на стоки, услуги, капитали и хора - и че ще има сериозно наказание, ако някой предприеме подобно действие.