Националният исторически музей (НИМ) съгласно статута си трябва да се грижи освен за историческото ни наследство в границите на страната и за историческото ни наследство на териториите на държави от близката чужбина. Част от тях са българските военни гробища и паметници, каквито имаме във всички околни държави. Особено много са те в Македония. Това се казва в писмото на директорът на музея Божидар Димитров до външния министър Даниел Митов.
Ето още от уточненията на Божидар Димитров:
"Пиша Ви това писмо, за да Ви помоля да предприемете изискуемите от македонския закон стъпки по повод желанието на Националния исторически музей да възстанови паметника на полковник (произведен посмъртно генерал) Константин Каварналиев и петима негови войници", съобщава Божидар Димитров.
Историкът напомня, че са се водили четири войни (Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора световна война), загубили сме общо 87 000 войници и офицери. Тяхната памет е увековечена в 505 военни гробища и паметници, изградени от 1917 до 1944 г. През 1966 г. те са разрушени и вандализирани от югославските комунистически власти.
"След създаването на самостоятелна държава Македония след подписването от нейна страна на Женевската конвенция за водене на война, където в частта за военните гробища и паметници е казано: „Всяка държава, независимо от каузата на войната, която е водила (т.е. няма значение дали войната е справедлива или не , б.а.) ако има загинали воини, погребани на чужда държавна територия има право да им уреди достойни военни гробища и паметници, съгласувани с властите „на съответната чужда страна”. Поради тази причина навсякъде в Европейските страни има чужди военни гробища", припомня историкът.
Той подчертава, че редът е чрез нашето Външно министерство се представят плановете за реставрация пред Македонското социално министерство и се издейства разрешение за реставрация. От обясненита на историка става ясно, че условието е паметникът или гробището по изглед и размери да не са по-големи от съществувалите, но разрешени паметници.
Полковник Константин Каварналиев е командир на 3 бригада от 3-та Балканска дивизия. На 19 юни 1913 г. с бригадата си (два полка с обща численост 3000 бойци) той прегражда на Дойранския проход настъплението на 42 000 гръцка армия, която току-що е опожарила град Кукуш и 15 български села, избивайки мирното население. Полковник Каварналиев и неговите войници и офицери в течение на четири дни отбиват всички атаки на гърците и по признание на скопски историци спасяват от погром градовете Дойран и Валандово, както и още 20 села в около тях.
На 23 юни в края на сражението полковник Каварналиев е ранен. Раната изглежда незначителна, но се оказва, че шрапнелът е прерязал основна артерия и полковникът умира от кръвозагуба. Погребан е на хълм на главната си позиция, заедно с 5-ма войници от 58 пехотен полк.
През 1916 г. позицията Дойран е заета от Втора тракийска дивизия. Командирът на 9-ти пловдивски полк подполковник Борис Дрангов издига скромен паметник на колегата си и надгробни кръстове на войниците си. За съжаление през 1966 г. този паметник е взривен. Пред останките му в последните години се събират на поклонение много българи и хора от Македония.
Националният исторически музей през 2006 г. изработи копие на паметника. Чакахме да го монтираме на мястото на разрушения. Но за съжаление Скопие не разреши. През 2009 г. станах първо депутат, после и министър в първото правителство на г-н Борисов и се наложи да напусна Националния исторически музей. Смятах, че е за дълго, затова го подарих на град Шумен, чийто тогавашен кмет го монтира на лично място в градината до Грандхотел „Шумен”. Пропуснах да отбележа, че полковник Каварналиев е шуменец.
При създалия се ажиотаж около вандализацията на паметната плоча на Кайъмакчалан и уверенията на скопските власти и лично на премиера Груевски, че ако спазваме македонските закони няма да има проблеми за поставяне на паметни знаци на местата на сражения, в които е участвала Българската армия, Ви моля да съдействате на Националния исторически музей да постави второ копие на паметника на Каварналиев на лобното му място. Прилагам плановете на паметника, от който Скопие да види, че това е копие на паметника от 1916 г. (т.е. със същия вид, материал и размери).
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)