Папа Франциск тръгва за Грузия и Азербайджан с послание за мир

"За грузинските католици и лично за мен папската визита е голямо събитие" казва 27-годишният Тако Пейкришвили от село Арал в южен планински район на Грузия.

Папа Франциск приключва започналото през юни в Армения свое поклонение в района на Кавказ с визити в края на тази седмица в две държави с незначителни католически общности - православния бастион Грузия и преобладаващо шиитския Азербайджан. Имайки предвид маршрута на Франциск, отношенията между православни и католици и между християни и мюсюлмани ще заемат високо място в дневния му ред. Но зад кулисите на тридневното пътуване, което започва днес от Грузия, се крият и геополитически притеснения.

Като начало Грузия силно желае да използва посещението, за да подчертае своите европейски и западни аспирации, както и да привлече вниманието върху руската "окупация" на регионите Южна Осетия и Абхазия. Южна Осетия и Абхазия се отцепиха от Грузия през 90-те години. Русия пое ефективно пълния контрол върху двата региона след кратката война с Грузия през 2008 г.

Едва ли Франциск ще се ангажира с нещо повече от общите си призиви за мир и помирение, предвид нежеланието му да обиди Русия или Руската православна църква след срещата си с руския патриарх в Куба по-рано тази година. Грузинският посланик във Ватикана Тамара Гърделидзе казва, че не вярва Франциск да употреби думата "окупация". "Но в Армения той говореше за геноцид, така че нищо не се знае с този папа", каза тя по повод избиването на арменци в Османската империя.

Допринасяйки за геополитическата смесица, Франциск ще отправи силен призив за мир в Сирия и Ирак, където християни биват нападани и прогонвани от домовете си от ислямски екстремисти. Франциск силно заклейми започналата наскоро офанзива на руските и сирийските сили срещу северния град Алепо. За днес е планирана специална проява в халдейската католическа черква в Тбилиси, дни след като папата предупреди, че виновните за обсадата на Алепо "ще отговарят пред Бога". Говорителят на Ватикана Грег Бърк казва, че "посланието ще бъде за мир".

Много по-деликатно е посланието за постепенното подобряване на отношенията между Светия престол и двете бивши съветски републики. Когато през 1999 г. папа Йоан-Павел Втори посети Грузия, за да отбележи десетгодишнината от падането на Берлинската стена, напрежението между католицизма и православието бе толкова високо, че Грузинската православна църква прикани вярващите да стоят далеч от неговата литургия. Отношенията още са обтегнати за разлика от приятелските отношения на Ватикана с други православни църкви.

Все пак Ватикана казва, че официална делегация от православната патриаршия ще присъства на съботната утринна меса на Франциск, което не е маловажно развитие за икуменизма. Монсиньор Джузепе Пасото, католическият епископ на Тбилиси, заяви, че грузинският патриарх Илия му е споделил, че е готов да посрещне "с голяма радост" папата.

Обаче не всички приветстват посещението - свидетелство, че хилядагодишната схизма между католици и православни все още се усеща силно. Миналата седмица няколко десетки протестиращи от консервативната група "Съюз на православните родители" манифестира пред ватиканското посолство в Тбилиси - знак за витаещите подозрения за католическа експанзия в православните земи и за негодувание към икуменическите усилия на грузинската църква. Канцеларията на Илия направи в сряда изявление, в което нарече протеста "неприемлив" и прикани всички грузинци да запазят спокойствие по време на визитата на Франциск.

Грузинският православен теолог Давид Тиникашвили отбелязва, че в исторически план Грузинската православна църква не е имала антагонистичен подход към Рим. Даже патриарх Илия, който бе интронизиран през 1977 г., първоначално подкрепяше икуменическото движение и позволяваше на католически и англикански свещеници да участват в служби на православната църква, каза Тиникашвили. "Но за съжаление това се промени след разпада на Съветския съюз, когато започна за избуява етническият национализъм", добави той.
Рамаз Сакварелидзе, независим политически анализатор в Тбилиси, смята, че папската визита ще помогне да бъдат подчертани стремежите на Грузия към по-голяма интеграция със Запада, вкл. желанието й за членство в ЕС и НАТО. "Визитата със сигурност ще има положително отражения върху облика на Грузия, тя ще помогне за изтъкването на нейните евро-атлантически аспирации и желание да приеме принципите на западния свят", заяви той.

След Грузия папа Франциск ще се отправи към Азербайджан, приключвайки започналата в Армения обиколка с надеждата тя да стане мост между двете съседни страни, непоколебимо разделени заради Нагорни Карабах. Тази област е официално част от Азербайджан, но след края на сепаратистката война през 1994 г. е под контрола на сили, които твърдят, че са етнически арменци. Азербайджан обаче настоява, че сред тях има и войници от редовната армия на Армения.

Когато през юни Франциск беше в Армения, призова за помирение и прикани всички страни "да не не допуснат да бъдат обзети от илюзорната сила на отмъщението". "Ще кажа още, че да не се помириш заради един малък къс земя - защото е наистина такъв - е нещо жестоко", каза тогава той.

Франциск ще прекара около десет часа в азербайджанската столица Баку и ще използва това време да подчертае религиозното многообразие в страната, срещайки се с шейха на кавказките мюсюлмани, както и с представители на азерските евреи и други религиозни общности. Той ще отслужи литургия за католическата общност, която съставлява под един процент от населението на Азербайджан. В Баку има около 200 азери католици и около 15 хиляди католици от други страни, пише БТА.