Мюсюлманският Дядо Коледа раздава играчки на децата в Сирия

Един мъж вече знае как да зарадва децата, които на пръв поглед изглежда трудно могат да бъдат зарадвани – децата на Сирия. Рами Адам се занимава основно с това да доставя играчки на най-малките жители на размирната страна, пише Би Би Си, предаде Нова Телевизия.

Благородният мъж е наполовина финландец и наполовина сириец. Баща е на шест деца.

През изминалите четири години е посещавал Сирия около 30 пъти и е доставял стоки от първа необходимост. При едно от заминаванията му 3-годишната му дъщеря казва, че ако наистина иска да помогне на децата, трябва да им подари и играчки. Така Рами постепенно започва да се превръща в „сирийския Дядо Коледа”.

„Усмивките и благодарността, които получавам в замяна на подаръците, са неописуеми. Играчките помагат на децата да забравят, че са загубили дома си, училището си, любимите си вещи”, споделя Рами.

При някои от посещенията си в Сирия той върви по повече от 16 часа, носейки на гръб чували с играчки. Причината – преминаването на почти всички превозни средства през турско-сирийската граница е забранено. Така че благодетелят лети със самолет от Хелзинки до Турция и продължава пеш към Сирия.

„Куклите Барби и плюшените играчки, оказва се, никак не са леки. Особено, когато носиш стотици в чувал. Понякога теглото му е повече от 70 кг”, казва Рами.

Освен всичко останало, той е основал и фондация, която набира стоки от първа необходимост за нуждаещите се. Опитва се и да изгражда училища в бежанските лагери. „Тези малки герои, които са бъдещето на Сирия, са изключително важни за мен”, казва Рами.

Една от историите, които най-много го е впечатлила, е тази на 6-годишно момиченце, което не може да говори. Губи гласа си след преживян кошмарен ден, когато представители на правителствените сили заключват баща й в шкаф и го подпалват. Малко по-късно отвеждат и майка й в неизвестна посока и все още никой не знае къде е тя. „Детето е крещяло толкова силно, че вече не може да говори. Но пък има прекрасна усмивка”, разказва Рами.

Това момиченце не е единственото, осиротяло по време на войната. „Децата на Сирия не се страхуват от смъртта. Казват, че предпочитат да умрат, вместо да бъдат ранени, защото, когато си отидеш от този свят, вече няма да се тревожиш за нищо”, с болка в очите споделя Рами.

Голяма част от детството си той е прекарал в Алепо. Сега трудно издържа на гледката на разрушенията там. „Думите не стигат да опиша как се чувствам, когато ходя в родния си град. Имам усещането, че съм изоставил своите хора и не съм направил нищо за тях”, казва Рами.

Преди дни той губи двама от най-добрите си приятели в Алепо. Те са убити при бомбардировка, извършена веднага след края на временно примирие. Рами признава, че се страхува пак да се върне в Сирия. Но планира това да се случи още след няколко седмици.