"Икономист”: Вече никой не се застъпва за Европа, Брюксел е в бездънна яма

Изглежда в последно време никой не се застъпва за Европа. Държавните ръководители изливат яростта си върху негативите и не бързат да хвалят позитивите на Европейския съюз, отбелязва сп. “Икономист”, цитирано от днес.бг.

Евроскептиците са в изключителен подем, а предимствата на евроинтеграцията като свободни придвижване и трудов пазар, инвестиции в по-бедните региони и повече възможности за бизнеса остават някак в забрава. Проблемите се преувеличават силно и общественото мнение се манипулира изключително лесно. Така единствени защитници на европейския проект остават лидерите на общоевропейските институции. Като председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който през изминалата седмица произнесе своята годишна реч пред европарламента.

Подобно обобщение на изминалата година и състоянието на страната/съюза обикновено правят държавните ръководители. Американският президент, например, по традиция декламира мощта на Съединените щати, въпреки всички предизвикателства, като речта му е прекъсвана на почти всяка минута за бурни аплодисменти и ставане на крака. Господин Юнкер обаче е далеч от този комфорт.

Брюксел е в бездънна яма. Множество евроскептици, противно на всякаква логика, се борят със зъби и нокти за място в европейските институции, само за да работят за тяхното унищожение (възползвайки се от всички привилегии през това време).

Разцеплението някак предопредели словото на Юнкер, в което се говореше главно за смиреност и обединение, за фокусиране върху проблемите на обикновените хора. Най-горещите теми като бежанската вълна и Брекзит-а въобще не бяха споменати, само и само да няма гневни изблици по време на речта.

Еврокомисар номер едно говори за създаване на инвестиционни фондове, за отделяне на по-голям бюджет за отбрана, за безплатен безжичен интернет във всички населени места до 2020-та година.

Юнкер представи инвестиционен план на стойност 44 милиарда евро за развитие на бедните африкански региони, като главната цел е озаптяване на мигрантския поток от този континент към европейските брегове.

На европейските граждани беше обещана защита от почти всичко – тероризъм, глобализация, зли корпорации.

При все това председателят на Европейската комисия не засегна един от най-набиващите се на очи абсурди по отношение на европейските институции, а именно двете седалища на европарламента. Веднъж месечно всички евродепутати и антуражите им пътуват от Брюскел до Страсбург и обратно, като общата стойност на тази “операция” е 114 милиона евро на година.

Но, да речем, че това е по-малкият проблем на Юнкер. Властта на ръководената от него комисия беше силно ограничена в последните години, като правителствата на отделните държави си върнаха почти изцяло контрола. Предвид че е начело на институция, от която вече не зависи кой знае какво, как може Жан-Клод Юнкер да предложи вдъхновение за европейския проект?

Ако обещае много, ще го обвинят, че се опитва “да прескочи” правителствата. Ако обещае малко, ще го обвинят, че се “носи по течението”. В общи линии речта на Юнкер служи единствено за поредното разобличаване на тоталната институционална криза в Европейския съюз.

Оказва се, че всъщност бъдещето на съюза се кове единствено и само на срещите на върха на евролидерите. Такава имаше в петък в Братислава, но на нея не присъстваше британският премиер Тереза Мей.

Но дори и липсата на отцепниците от Великобритания не донесе мир и хармония. Бежанската криза и интеграцията в еврозоната остават теми, по които разбирателство няма. Безсилието беше дебело подчертано от най-силния човек в ЕС в последното десетилетие Ангела Меркел: “Съюзът е в критична ситуация”.

Оптимистите настояват, че е нормално да има период на криза, но именно тежкото положение ще даде тласък за решаване на наболели проблеми и даване началото на нови инициативи, които догодина да бележат 60-тата годишнина от подписването на Договорите от Рим (споразуменията дали началото на общността).

Към днешна дата подобна перспектива не само не изглежда оптимистична, тя е направо нереалистична. С времето това може и да се промени – за целта обаче е крайно време евролидерите да вземат спешни и наистина конкретни мерки.