Патриарх Неофит повежда литийно шествие

Честванията са под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева.

По повод 200 години от рождението на първия български екзарх Антим Първи, българският патриарх Неофит ще отслужи патриаршеска света литургия в съслужие с български митрополити в катедралния храм "Св. Димитър". Ще се проведе и литийно шествие до Мавзолея-гробница на Антим Първи, където ще се състои специална церемония и ще бъде отслужена кратка заупокойна молитва, разказа за БТА Белоградчишкият епископ Поликарп.

Антим Първи - Видински митрополит, пръв екзарх на самостойната Българска църква, председател на Учредителното Народно събрание и на Първото Велико Народно събрание, духовник, държавник, политик, културно-просветен деец, общественик и патриот, е роден в Лозенград през 1816 година.

По този повод във Видин, където е погребан великият българин и където се намира неговата гробница-мавзолей, осветена на 16 септември 1934 г., през цялата 2016 г. с различни инициативи се отбелязва 200-годишнината от рождението му.
Българският екзарх Антим е роден под името Атанас Михайлов Чалъков. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856). След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 г. става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари (28 февруари стар стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените произволи и жестокости при потушаването му, разказва епископ Поликарп.

През април 1877 г., по настояване на Високата порта, е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878) поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879).

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: "Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска".
Антим Първи умира на 1 декември 1888 г. Мавзолеят на екзарха се намира в двора на Видинската митрополия.