Неясноти около смъртта на президента на Узбекистан

Президентът на Узбекистан Ислам Каримов е починал, съобщиха Ройтерс, ДПА и Асошиейтед прес, цитирайки Интерфакс.

Руската агенция се позовава на правителството на Узбекистан.

Gaseta.ru също потвърждава новината за смъртта на Каримов.

По-късно обаче Интерфакс анулира съобщението си за смъртта на узбекистанския лидер. То изтекло поради технически проблем, се казва на сайта на Интерфакс.

БТА публикува материал-анализ със заглавие За Тимур, Пътя на коприната и икономиката на Узбекистан.

Узбекистан, който дълго време беше пункт, който не можеш да подминеш или заобиколиш по Пътя на коприната, свързващ Европа с Китай, бе обхванат от несигурност след мозъчния кръвоизлив на президента Ислам Каримов, отбелязва Франс прес. Агенцията припомня някои основни факти за централноазиатската страна с най-голямо население в региона.

1. Узбекистан е страната на Тимур (известен още Тамерлан). Съвременен Узбекистан получи независимостта си едва през 1991 г., но създаването му датира още от времето на Тимур, известен още като Тамерлан (1336-1405 г.), смятан за основател на узбекската нация. Често сравняван с Чингис хан, жестокият завоевател е роден близо до Самарканд, столица на регион, в който различни племена водят безмилостни войни и е обявен за цар през 1370 година.

След това Тимур завоюва Централна Азия и разширява царството си до Индия, Южна Русия и днешна Турция. Но въпреки че остава в историята с военните си завоевания и ужаса, който вдъхва, той не успява да създаде устойчива и жизнена държава и империята му се разпада след смъртта му.

Паметта на Тимур, погребан в град Самарканд, се почита от властите след обявяването на независимостта на Узбекистан, които се опитват да създадат чувството за национална идентичност в една страна, белязана от 150 години на руско и съветско господство.

2. През вековете Узбекистан е бил част от Пътя на коприната, по който керваните прекосяват Азия от Китай до бреговете на Средиземно море.
В началото на 19 век обаче Централна Азия все още е независима от всички колониални сили. Тогава Русия и Великобритания започват борба за надмощие за контрола в региона, известна като "Голямата игра". Тя води до създаването на Афганистан под британско господство, докато Руската империя създава административната единица Туркестан, обедняваща днешните Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан.
Узбекистан е в центъра и на борбата за влияние между Русия и Запада. До 2005 г. в Узбекистан имаше военна база на САЩ, използвана за снабдяване на американските войски в Афганистан. Германия също притежава летище в град Термез.
Узбекистан е мюсюлманска страна и е била обект на нападения на радикални ислямисти. Ислямското движение на Узбекистан извърши атентати в началото на миналото десетилетие. Днес много узбекистанци се бият в редиците на Ислямска държава в Сирия и Ирак.

3. Икономиката се основава на памука и туризма. Узбекистан е един от петте най-големи износители на памук в света, като печели над 1 милиард долара годишно от тази търговия. Властите очакват през 2016 г. производството да нарасне 3,3 милиона тона. Текстилът осигурява една трета от работните места в промишлеността на най-населената страна в Централна Азия, която има 31 милиона жители.

Узбекистан често е обвиняван за използване на принудителен труд на памучните полета, въпреки че през 2014 г. Международната организация на труда поздрави страната за мерките за премахване на детския труд.
Страната изнася и злато. Узбекистан е осмият производител на злато в света, но залага много на туризма, за да се развива. Самарканд, определен за световно културно наследство от 2001 г., е гордост за узбекистанците със смайващите си сгради, като площада Регистан, заобиколен от три университета от 15-и и 17-и век.

4. Интензивното отглеждане на памук от десетилетия доведе до екологична катастрофа. В края на 2014 г. страната дори поиска и получи значителна международна помощ, за да се справи с изчезването на Аралско море. За 50 години тя е загубила 75 на сто от повърхността му заради отклоняването, с цел напояване на памучните полета, на вливащите се в него реки.

Аралско море е четвъртото по големина вътрешно море в света, което се намира между Узбекистан и Казахстан. Морето изглежда е временно спасено благодарение на построената от казахстанска страна язовирна стена. Но остават здравословните проблеми, предизвикани от използваните в памучните полета пестициди, както и климатичните проблеми, дължащи се на почти пълното изчезване на Аралско море.

Водата остава потенциален източник на конфликти в региона. Узбекистан, който зависи от водата, идваща от съседен Таджикистан, се противопоставя твърдо на проект за изграждане на язовир в тази страна толкова остро, че президентът Ислам Каримов беше предупредил, че може да се стигне до война, ако той бъде реализиран.