Реалните осигурителни доходи са се повишили средно със 7%

Реалните доходи, върху които се осигуряват близо 2 млн. заети българи, са се увеличили средно със 7% за една година. Средният осигурителен доход през първите четири месеца на годината е вече 778.5 лв. Това показва справка на Националния осигурителен институт за реалните доходи, върху които се осигуряват работещите у нас.

Данните би трябвало да се използват като база при преговорите за минималните осигурителни прагове за догодина. Въпреки че работодателите категорично бойкотират договарянето, докато не бъде изработен механизъм за определяне на минималната заплата, социалното министерство даде формален старт на процедурата. Според указанията на министър Зорница Русинова към работодатели и синдикати догодина минималното възнаграждение за страната ще се повиши с нови 40 лв. на 460 лв.

Именно заради ръста на минималната заплата от началото на тази година доходите на нискоквалифицираните работници растат по-бързо в повечето сектори в сравнение със заплатите на ръководителите. Статистиката сравнява доходите от януари-април на 2015 г. и 2016 г., а в началото на миналата година минималната заплата бе 360 лв. Така за ръководителите средният осигурителен доход е скочил с 3%, а за най-нискоквалифицирания персонал - с 10 на сто, пише "Сега".

В 62 сектора доходите на най-нископлатените работници растат по-бързо от тези на шефовете им. Има обаче и такива, където заплатите на шефовете се увеличават с по-висок процент от тези на хората без квалификация.

В седем от 85 икономически сектора общото средно възнаграждение за всички длъжности е намаляло за една година, но в тях заетите са много малко - общо около 15 хил. работещи. Такава негативна тенденция се наблюдава при добива на варовик, глина и на други суровини, в производството на напитки, на основни метали и др.

В два от най-високоплатените сектори заплатите са останали без промяна. В добива на кокс и рафинирани нефтопродукти средният осигурителен доход е замръзнал на 2116 лв. Това обаче се дължи на намалението на заплатите на нискоквалифицирания персонал в сектора със 7 на сто. Въпреки това понижение тук са едни от най-добре платените работници без квалификация - 918 лв. среден осигурителен доход. За сметка на това средните заплати на ръководителите тук са скочили с 1% до 2509.50 лв. и почти се доближават до максималния осигурителен праг. Това е и най-високият осигурителен доход сред всички заети в страната. Вторият сектор, който не регистрира промяна, е добивът на въглища. Малко над 11-те хил. заети тук се осигуряват средно на 1391.63 лв. Тук намаление има при всички длъжности с изключение на работещите като охрана и в търговията в сектора. При осигурителните доходи на ръководителите например има намаление с 2 на сто - до 1829 лв.

В най-многолюдния сектор - търговията, където са заети близо 335 хил. българи, средният осигурителен доход е 711 лв. и увеличението е със 7%. В повечето от професиите ръстът е с 8 на сто, но при ръководните позиции е наполовина по-малък - 4%. Над 19 100 ръководители тук плащат осигуровките си върху средно 1659 лв. Неквалифицираният персонал се осигурява средно на по-ниска сума от минималната заплата - 403 лв.

Шефовете в сектора производство на малц се осигуряват средно върху втората най-висока сума у нас - 2378 лв. (ръст с 6%). Тук се наблюдава и едно от най-сериозните увеличения на заплатите на техниците - със 17% до 1425 лв. Заетите тук са едва 2245 според данните на НОИ и това е един от секторите, в който заплатите на нископлатените служители са останали на миналогодишните нива (480 лв.), а тези на началниците са скочили.

Всъщност само в 13 сектора заплатите на най-високоплатените служители (ръководителите) надхвърлят 2000 лв. Най-нископлатените шефове са работещите в сектора ремонт на компютри - средно по 682 лв. В някои сектори като производството на тютюневи изделия заплатата на неквалифицираните служители е по-висока - 799 лв. В добива на въглища тези работници получават средно по 919 лв.

Секторът производство на напитки очевидно преживява тежка криза, защото тук доходите са се сринали, а и заетите са по-малко. Ако миналата година от НОИ отчетоха ръст на средния осигурителен доход на над 6200 заети с 25%, то тази година заплатите са намалели със 7%, а заетите - с около 900. Любопитното тук е, че средните доходи на квалифицирания персонал намаляват - например на техниците с цели 22%, а на специалистите с 6%, но под натиска на увеличената минимална заплата доходите на нискоквалифицираните работници растат. Тези без квалификация получават средно с 10% повече от миналата година, или по 436 лв.

Специалистите от добив на варовик увеличават заплатите си с 29% до 1067 лв. С 13% растат възнагражденията на колегите им от сектора разследване и охрана (до средно 1015 лв.). Всъщност освен в производството на напитки само още в два сектора има намаление на реалните доходи на специалистите - в добива на въглища с 4%, събирането на опасни отпадъци с 2%, пощенски и куриерски услуги с 1%, както и на строителство на електрически и далекосъобщителни мрежи (1%).

Справката показва и някои драстични разлики, но те се отнасят за пренебрежимо малко на брой заети. Така например с най-голям ръст на заплатата си може да се похвали единственият работещ като специалист в сектора добив на строителни материали. Неговото възнаграждение е скочило с 82% за една година и този човек се осигурява на 2107 лв. Като цяло всички 84 работещи в този сектор трябва да са много доволни, защото средният им осигурителен доход е скочил с 35% - до 998 лв. Петимата шефове тук се осигуряват на 1941 лв., което е с цели 62% повече спрямо миналата година.