Файненшъл Таймс: Български град преобръща съдбата си

„Привлякохме някои от водещите европейски компании, особено от Централна Европа“, подчертава г-н Панчев, цитирайки имената на АББ, Кауфланд, DB Schenker и др.

Вторият по големина град в България с 350 000 души население и богато културно наследство се радва на дългоочаквано оживление, констатира в днешния си брой „Файненшъл Таймс“. Авторът на статията Керин Хоуп / Kerin Hope/, кореспондент за Балканите на водещия световен бизнес ежедневник със съдействието на кореспондента за България Теодор Троев прави обстоен репортаж за Пловдив като инвестиционна дестинация.

В началото цитира Георги Стоев от „Индъстри Уоч“, който оценява на 4 млрд. евро инвестициите на чужди и местни компании направени около Пловдив от 2011 година насам след дълъг период на икономически застой. „Голямата промяна е доказателство какво шепа предприемчиви местни бизнесмени и представители на местната власт могат да постигнат, когато имат повече увереност“, казва българският анализатор.

Икономическият и културен подем на града показва каква динамика има в развитието на бизнеса, когато има доверие сред инвеститорите. Всичко това помага за заличаване на имиджа на България, като част от „дивия изток“, след влизането й в Европейския съюз и насърчава инвеститорите да разгърнат своя потенциал в различни региони в страната, пише Хоуп. Резултатите са ниво на безработицата в Пловдив от 4.9 %, осезаемо по-ниско от националното 8.1 %, както и развитието на сектори като логистика, производство на автомобилни части и софтуер, които се предлагат на световния пазар. Подемът на Пловдив е още по-впечатляващ при сравнение с тежкото положение на Гърция, южната съседка, която се бори с рецесията в своята икономика, констатира Хоуп. Въпреки, че гръцките инвеститори изтеглиха от България проектите си, свързани с банкиране и недвижимости, заради задълбочаването на кризата у дома, някои гръцки търговски компании преместиха своите централи в България, за да се възползват от най-ниските данъци в ЕС.

„Пренебрегнахме Пловдив като ниско технологичен производствен център с малка възможност за модернизация“, казва бившият управител на гръцка компания за недвижими имоти, сега консултант в София. „Развоят на събитията се оказа доста по-различен.“ Стефан Стоянов, заместник-кмет на Пловдив, посочва, че катализаторът на растежа не е бил единствено приемането на България в ЕС през 2007, но и „един нов, кооперативен подход на местната администрация“.

Девет общини в района отказват да се конкурират за интереса на инвеститорите и се обединяват с местните предприемачи, за да предложат производствени и складови пространства в шест индустриални зони – сега представяни като Тракия икономическа зона /ТИЗ/.

Пламен Панчев, съосновател на „Сиенит Холдинг“, строителна компания, дивелъпър на ТИЗ, е първият двигател, така да се каже, за придобиване на големи парцели неизползвани терени около града и подпомагане на потенциалните инвеститори. „Когато започнахме, индустрията беше се сринала, хората не обработваха земята, младежите напускаха страната, за да търсят работа. Но моят партньор и аз бяхме убедени, че Пловдив има бъдеще“, казва той в разговор в офиса на компанията в Индустриална зона „Раковски“ /част от ТИЗ/, където на стените могат да бъдат видени снимки и проекти на фабрики и складове.

“Тук има работен капацитет, имаме достъп до обучени инженери, експерти по контрол на качеството, специалисти в логистиката“, казва Томи Вер Елст, генерален мениджър за България на Сенсата Технолоджис, компания от САЩ, която произвежда високо топлинни сензори за европейската автомобилна индустрия. „Но пазарът на труда става все по-конкурентен“. Заместник-кметът Стоянов е предприел търсене на квалифицирани работници от Украйна, дом на 250 000 етнически българи в южната част на страната. „Предвид ситуацията там, смятаме, че има добра възможност да привлечем хора, които да дойдат да работят в България“, казва той.

Европейските фондове са помогнали да се подобри елегантния център на Пловдив от 19-ти век, построен върху богатия римски град Филипополис. Музеите и арт галериите се реновират постоянно: през 2019-та градът ще постигне отдавнашната си амбиция да бъде Европейска столица на културата.

Нещо повече, Павел Езекиев, съдружник в Neveq Capital, фонд за рисков капитал, предупреждава, че конкуренцията за привличане на високотехнологични инвеститори се увеличава в Югоизточна Европа. В България други регионални центрове като морската столица Варна и старопрестолният Велико Търново са се устремили към успеха на Пловдив. „Местната администрация заслужава похвала за своя агресивен и добър подход, тъй като не е лесно да привличаш висококачествени инвеститори“, казва той.