Вторият по големина град в България с 350 000 души население и богато културно наследство се радва на дългоочаквано оживление, констатира в днешния си брой „Файненшъл Таймс“. Авторът на статията Керин Хоуп / Kerin Hope/, кореспондент за Балканите на водещия световен бизнес ежедневник със съдействието на кореспондента за България Теодор Троев прави обстоен репортаж за Пловдив като инвестиционна дестинация.
„Привлякохме някои от водещите европейски компании, особено от Централна Европа“, подчертава г-н Панчев, цитирайки имената на АББ, Кауфланд, DB Schenker и др.
В началото цитира Георги Стоев от „Индъстри Уоч“, който оценява на 4 млрд. евро инвестициите на чужди и местни компании направени около Пловдив от 2011 година насам след дълъг период на икономически застой. „Голямата промяна е доказателство какво шепа предприемчиви местни бизнесмени и представители на местната власт могат да постигнат, когато имат повече увереност“, казва българският анализатор.
Икономическият и културен подем на града показва каква динамика има в развитието на бизнеса, когато има доверие сред инвеститорите. Всичко това помага за заличаване на имиджа на България, като част от „дивия изток“, след влизането й в Европейския съюз и насърчава инвеститорите да разгърнат своя потенциал в различни региони в страната, пише Хоуп. Резултатите са ниво на безработицата в Пловдив от 4.9 %, осезаемо по-ниско от националното 8.1 %, както и развитието на сектори като логистика, производство на автомобилни части и софтуер, които се предлагат на световния пазар. Подемът на Пловдив е още по-впечатляващ при сравнение с тежкото положение на Гърция, южната съседка, която се бори с рецесията в своята икономика, констатира Хоуп. Въпреки, че гръцките инвеститори изтеглиха от България проектите си, свързани с банкиране и недвижимости, заради задълбочаването на кризата у дома, някои гръцки търговски компании преместиха своите централи в България, за да се възползват от най-ниските данъци в ЕС.
„Пренебрегнахме Пловдив като ниско технологичен производствен център с малка възможност за модернизация“, казва бившият управител на гръцка компания за недвижими имоти, сега консултант в София. „Развоят на събитията се оказа доста по-различен.“ Стефан Стоянов, заместник-кмет на Пловдив, посочва, че катализаторът на растежа не е бил единствено приемането на България в ЕС през 2007, но и „един нов, кооперативен подход на местната администрация“.
Девет общини в района отказват да се конкурират за интереса на инвеститорите и се обединяват с местните предприемачи, за да предложат производствени и складови пространства в шест индустриални зони – сега представяни като Тракия икономическа зона /ТИЗ/.
Пламен Панчев, съосновател на „Сиенит Холдинг“, строителна компания, дивелъпър на ТИЗ, е първият двигател, така да се каже, за придобиване на големи парцели неизползвани терени около града и подпомагане на потенциалните инвеститори. „Когато започнахме, индустрията беше се сринала, хората не обработваха земята, младежите напускаха страната, за да търсят работа. Но моят партньор и аз бяхме убедени, че Пловдив има бъдеще“, казва той в разговор в офиса на компанията в Индустриална зона „Раковски“ /част от ТИЗ/, където на стените могат да бъдат видени снимки и проекти на фабрики и складове.
“Тук има работен капацитет, имаме достъп до обучени инженери, експерти по контрол на качеството, специалисти в логистиката“, казва Томи Вер Елст, генерален мениджър за България на Сенсата Технолоджис, компания от САЩ, която произвежда високо топлинни сензори за европейската автомобилна индустрия. „Но пазарът на труда става все по-конкурентен“. Заместник-кметът Стоянов е предприел търсене на квалифицирани работници от Украйна, дом на 250 000 етнически българи в южната част на страната. „Предвид ситуацията там, смятаме, че има добра възможност да привлечем хора, които да дойдат да работят в България“, казва той.
Европейските фондове са помогнали да се подобри елегантния център на Пловдив от 19-ти век, построен върху богатия римски град Филипополис. Музеите и арт галериите се реновират постоянно: през 2019-та градът ще постигне отдавнашната си амбиция да бъде Европейска столица на културата.
Нещо повече, Павел Езекиев, съдружник в Neveq Capital, фонд за рисков капитал, предупреждава, че конкуренцията за привличане на високотехнологични инвеститори се увеличава в Югоизточна Европа. В България други регионални центрове като морската столица Варна и старопрестолният Велико Търново са се устремили към успеха на Пловдив. „Местната администрация заслужава похвала за своя агресивен и добър подход, тъй като не е лесно да привличаш висококачествени инвеститори“, казва той.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)