Митко Цонев - аристократът по душа през погледа на колегите си

Виковете и крясъците не бяха в репертоара му. С него се общуваше лесно и приятно. Такъв е в очите на колегите си без време отишлият си водещ на БНТ.

Аристократ по душа, благ, излъчващ мекота, кротък, спокоен, вечно усмихнат и готов да пусне шегичка. Димитър Цонев никога не се ядосваше, въпреки че ежедневната работа в ефир е изключително нервна и напрегната. Умееше да импровизира, да излезе от ситуацията и да владее аудиторията, пише "168 часа".

"Не мога да не се усмихвам, когато мисля за Митко Цонев, въпреки че вече не е между нас", казват хората, които са го познавали отблизо. Описват го като човек, който винаги върви бавно, с равни крачки, с умерено темпо, с царствена осанка, все едно зад него върви цял антураж. Но никога не се е изживявал като звезда, никога не се е държал високомерно Винаги е бил готов да подаде ръка на колегите си и да ги успокои.

"Нямаше случай да се задъха от напрежение, да изглежда забързан, нервен или крив. Много владееше емоциите си", сподели Мира Добрева.

"Беше като непоклатима скала - не можеха да го ядосат с нищо, нямаше как някой да го извади от равновесие - спомни си Цветелина Узунова. - Ежедневната работа в ефир е твърде изтощителна. Колкото и да изглежда леко и приятно отстрани, е голямо натоварване за водещия. През 90-те години ни бяха измервали пулса в началото на емисията и се оказа, че е като на пилот в аварийна ситуация. Това притеснение не се преодолява дори след години, макар че се научаваш да реагираш бързо", заяви Цветелина Узунова.

"Беше готов винаги да внесе усмивка и да успокои ситуацията, каквото и да се случваше. Не драматизираше дребни проблеми Винаги казваше, че всичко е наред и ще бъде както трябва", каза Цветанка Ризова.

Известната журналистка Нери Терзиева помни Митко Цонев от детските му години.

"Видях Митето за първи път на живо, когато той беше на десет години - написа Терзиева във фейсбук. - В кино "Славейков" той и сестра му Теодора припяваха с музиката на "Баща ми, бояджията". Баща им беше Бояджията. Хубави деца с лунички - много по-свободни, ведри и усмихнати от нас. И по-късно, всъщност през целия си живот Митето предимно се усмихваше. Веднъж го попитах: "Как го правиш?". Митето взе ръката ми и я сложи върху ямката на гърлото си. Там сърцето му биеше лудо. Оставаха минути до ефир, а в студиото го чакаха четирима мъченици на демокрацията, наредени его до его. У нас усмивките често са смятани за будаллък, а не за сърдечен синкоп. Загубихме Митко Цонев. Сбогом, Мите!"

На всеки от колегите, с които е работил през годините Димитър Цонев, е помагал. Независимо дали това се е случвало в БНТ, в Би Ти Ви или в Министерския съвет като говорител на правителството. В първия му работен ден там като глас на Симеон Сакскобургготски като премиер му се наложило да дава трудна пресконференция и да обяснява пред журналисти закриването на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ "Козлодуй".

"Тъй като в БНТ вече се бяхме сработили добре, не ни трябваше много време да подготвим брифинга. Доверяваше ми се изцяло за това какво и как му предлагам да съобщава и беше изключителен на брифингите си", разказа Цветелина Узунова. Понеже Димитър Цонев бил един от 100-те интелектуалци, поискали връщането на царя в България през 1996 г., тя му се доверила, когато Сакскобургготски я поканил да стане негово пресаташе.

"Няма да забравя една случка от 2002 г. - продължи тя. - Царят трябваше да лети с военна делегация за Рига за важна натовска среща. Оказа се, че пътуването ще е с военен самолет, което мен силно ме притесни. Тогава Митко с усмивка ми каза:

“Това не е самолет за жени, ще пътувам аз.”

Такъв ще го запомня - добър, отзивчив, винаги готов да даде решение на даден проблем, да се пошегува. Малко са такива хора и трябва да ги ценим, докато са сред нас."

Мира Добрева също помни Димитър Цонев като колега, готов да помогне във всякаква ситуация. Тя не може да забрави жеста му, когато един ден се сбъднал най-големият й страх като водеща - гласът й започнал да пада прогресивно.