Емигрант готвел убийството на Тодор Живков

Емиграцията ни във Федерална република Германия е готвела убийството на Тодор Живков. То трябвало да бъде извършено по време на посещението на бившия Първи в ФРГ през 1975 година. Това разказа пред "България днес" един от сподвижниците му - дипломатът и бивш кмет на София Петър Междуречки. Немските спецслужби обаче засекли сигнали за подготвяното покушение и го предотвратили.

"Тодор Живков беше интересна личност, имали сме много разговори с него, на всякакви теми", споделя Междуречки дни преди в Правец да се чества 105-годишнината от рождението на бившия Първи.

Живков пръв от цялото ЦК на БКП предрекъл края на социалистическия строй, много преди това да стане факт, разкри още Междуречки. Дипломатът от кариерата смята, че Тато е бил много далновиден и пръв заговорил за краха на социализма. "Оня евреин с голямата брада (Карл Маркс) е казал, че печели онова общество, което е по-производително. Па тия са сто пъти по-производителни от нас! Момче, аз няма да го доживея. Ти си по-млад, ще го доживееш - тоя социализъм с тая икономическа система московски тип, която ни я наложиха, ще рухне в състезанието с този свят." Това казал Тодор Живков в края на първата си официална визита във ФРГ на посланика ни там, 41-годишният тогава Петър Междуречки. Предсказанието му се оказва вярно с една-единствена грешка - Тато доживя да види с очите си краха на социализма в България.

Именно тогава председателят на Държавния съвет на НР България Тодор Живков пристига на официално посещение във ФРГ по лична покана на канцлера Хелмут Шмит. Редовни дипломатически отношения между двете страни са установени само преди две години, но връзките им се развиват бързо във всички сфери. Очакванията са визитата на българския държавен глава, посрещнат с всички протоколни почести, да ускори този процес. Малцина обаче тогава знаят, че има сериозна опасност тя да бъде компрометирана. За този факт днес признава не само Петър Междуречки, но и дипломатът Иван Д. Спасов, аташе по печата и културните въпроси в посолството ни в Бон по това време, както и летописецът на Тодор Живков - Недьо Недев, издал наскоро книгата "Дворцовият преврат срещу Тодор Живков".

Като всеки гост от такъв висок ранг, Живков през цялото време е строго охраняван от германските сили за сигурност в сътрудничество с българските. Все пак на придружаващите го, свикнали с тия неща, прави впечатление доста по-високата степен на охрана. Така например церемонията по откриването на новата посолска сграда става не навън, както е по сценарий, а вътре - във фоайето. "Досега не бях рязал лента само на посолство и на манастир. Сега ми остава манастирът", отбелязва с обичайното си чувство за хумор Тато. След време ще се разбере, че супермерките за сигурност се дължат на съвсем конкретна заплаха. Немските служби за сигурност засекли сигнали, че в някои среди на българската политическа емиграция, особено в Мюнхен, се подготвя покушение.

Следите водят до наш емигрант, живеещ в Бавария. Той се подготвял да стреля срещу "мръсния тиранин", най-вероятно при пристигането му в посолството. Службите намират начин елегантно да го обезвредят, но остават нащрек. Нашите органи са предупредени едва след пристигането на Живков в Бон, за да не би сигналът да провали визитата, на която федералното правителство очевидно държи.

Само 15 минути след предупреждението българските служби получават по свои канали същата информация - доста детайлна и конкретна. Живков, естествено, не е информиран за "Мюнхенския заговор", за да бъде предпазен от излишни емоции по време на тъй важната за него и за страната мисия. Хората, поставени в течение, са по-малко и от пръстите на едната ръка. Едва три-четири дни след завръщането от ФРГ шефът на УБО генерал Илия Кашев накратко споменава пред Тато за случая. Първия погледнал учудено и след секунда-две пуснал в ход характерния си хумор: "Брей, за малко и аз да стана като ерцхерцог Фердинанд и заради мене да избухне световна война!". Война нямаше да избухне, но ако по някаква случайност онзи емигрант беше гръмнал, без даже да рани Живков, последствията върху започналия и без това труден процес на разведряване може би щяха да бъдат фатални, смятат нашите дипломати.

Според бившия дипломат Междуречки едно дори неуспешно покушение срещу ръководител на социалистическа държава по време на официална визита в страна като ФРГ несъмнено е щяло да промени за дълго международния климат и сериозно да забави всички следващи процеси, на които бяхме свидетели. Всичко това се размина благодарение на професионализма на специалните служби и политическото самообладание на тези, които са взели решението как да се реагира ефикасно, но спокойно.

Благодарение на взетите мерки посещението на Тодор Живков във ФРГ минава мирно и плодотворно. Политическите срещи и разговори с канцлера Шмит, президента Валтер Шел и други видни политици водят до подписване на няколко важни официални документа. Живков обаче е помолил за специален акцент върху икономическите отношения. В тридневна обиколка той посещава крупни индустриални предприятия, банки, научноизследователски институти.

Навсякъде темата е една - задълбочаване на стопанското и научно-техническото сътрудничество между НРБ и ФРГ. Поставени са основите на едно наистина динамично развитие на българо-западногерманските отношения за близо 15 години напред. Живков е дълбоко впечатлен от икономическия и социалния просперитет на Федералната република. В края на визитата той казва на посланик Петър Междуречки: "Младеж, тия са построили това, дето ние го обещаваме на хората".

Тодор Живков бе хитрец и имаше слабост към Германия, разказва Междуречки. Когато дойде в Бон, канцлер беше Хелмут Шмит. На разговора между двамата бях само аз като преводач. И Живков предложи да се направят смесени предприятия, като германците застанат на входа и на изхода им.

"Аз съм макроикономист. Невъзможно. Това са два различни строя, вие сте като тежък баварски кон, ние - лека кавалерия". Но Живков настояваше и двамата дълго спориха: може, не може. Накрая нашият президент излезе с решение как да стане работата: Осиновете ни, г-н Шмит, осиновете ни". Шмит стана и го поздрави. Живков бе откровен със събеседниците си. Казваше неща, за които чуждите разузнавания даваха пари. Но и те му отвръщаха с откровеност, смята бившият ни дипломат.

"Ти имаш началници, ама да знаеш аз какви началници имам!", ще изпъшка още веднъж знаменателно Тодор Живков пред Петър Междуречки години по-късно за Михаил Горбачов, който сурово ще го разкритикува след малко повече от десетилетие заради идеята България да стане "мини-ФРГ". И бързичко ще спретне свалянето му от власт, за което пише летописецът на Тодор Живков - Недьо Недев, в книгата си "Дворцовият преврат срещу Тодор Живков".