Свидетели на земетресението в Италия: Беше като бомбардировка

"На 47 години съм. Такова нещо не бях виждал. Беше като бомбардировка", споделя Уго, пострадал от Аметриче. Камбаната на църквата в Аметриче, която сега е само спомен, се разлюляла силно, спомня си Уго.

Десетки оцелели от едно от най-пострадалите села - Пескара дел Тронто, бавно слизат към базовия лагер на спасителите. Спасители и спасени заедно говорят. "Спях на втория етаж, когато стана големият бум. Всичко потъмня", споделя пострадалият ог Пескара дел Тронто Ио. Токът спрял, осветлението изгаснало, чул буботенето и след това - бам! силният трус го повалил на земята, разказва Ио.

"Къщата ми оцеля, но не може да се живее в нея. Напуснах я през нощта. Отидох вчера само да взема малко лекарства", допълва той. Танцуващата балерина - така е известен Алпийският пояс, по който са разположени разрушените градове и села. Уго, пострадал от Аметриче, също намира подслон в базовия лагер, пише "24 часа".

Секунди преди големия трус. "Силата му беше огромна. Усука ни. Усука сградите като тирбушон", казва още Уго. Стотици доброволци се стичат към лагера. Млади и стари. "Първото и най-важно нещо е да извадим хората от развалините. Пожарникарите на място правят това", разказва доброволецът Давиде Фронзи. Най-пострадалото село е Илича. Отворени врати, отворени прозорци, буквално в едно призрачно село се е превърнало Илика след опустошителното земетресение тук. Джулия има баба тук. Къщата й е напълно разрушена. Допреди минути оттук спасителите са изваждали последните трупове.

"Всичко така се разтресе, че хората не можеха стоят на краката си. Всички паднаха на пода. И след това видяхме къщите. Тази зелена къща просто се срина. Знаехме, че има хора там, двама души умряха. Братовчедите ми дойдоха и опитаха да разчистят останките, но за хората вътре беше твърде късно", казва Джулия от с. Илича. Извън Илича - на поляната, спасители и спасени сядат да похапнат. В лагера, който се изгражда тук. И където ще живеят оцелелите в следващите седмици.