Възможен ли е вторичен подземен удар и в България след ужаса в Италия

Италианското министерство на отбраната е мобилизирало армията на страната, за да помага при издирването на оцелели след опустошителното земетресение в централната част на Апенинския полуостров, предаде NBC News.

Властите на страната съобщават, че земетресението е с подобен мащаб на опустошителното земетресение в град Акуила от 2009 г. В момента се съобщава за 14 жертви, но броят им може да нарасне. Властите призовават населението да дарява кръв и да предоставя одеяла, лекарства и вода за пострадалите.

„В момента виждаме, че ситуацията е дори по-ужасяваща отколкото се опасявахме“, заяви кметът на Акумоли Стефано Петручи. Той добави, че са разрушени много домове, а „хората се намират блокирани в руините и не подават признаци на живот“.

Сеизмолозите предупреждават, че са възможни и вторични трусове. Преди 3 години, когато в Италия и в България съвпаднаха две земетресения се заговори, че между тях може да има връзка. Ето каква теория развиха тогава сеизмолози от Центъра за геофизически изследвания в Потсдам. Версията им излезе тогава със заглавие "Защо трусовете удариха точно България и Италия?" и бе разпространена от "зюддойче Цайтунг" и Дойче веле".

Ето публикацията от 24 май 2012 г.

Между земетресенията в България и Италия има връзка, твърди германският вестник "Зюддойче Цайтунг". И двата труса са били по дължината на една и съща граница между тектоничните плочи.

Степен XXL - тя се дава от Европейския сеизмологичен информационен център "Геофон" на всички трусове с магнитуд над 5-та степен в Европа и над 5,5 извън Европа. В последните дни събитията от този порядък са цели две - първо бе разтърсена Северна Италия със сила 6,1 по скалата на Рихтер, а след това - България, с магнитуд 5,8. В Италия загинаха седем души, в България щетите бяха само материални, но и в двата региона хората се страхуваха да се приберат по домовете си.

"Забележителното е, че и двете земетресения са се случили по дължината на една и съща граница между тектоничните плочи, при това в региони, които принципно не са силно застрашени", казва Франк Рот от Центъра за геофизически изследвания в Потсдам. Центърът е изготвил карта, на която са отбелязани степените на риск за Средиземноморието. На тази карта големи части от Италия, Гърция и Турция са оцветени в яркочервено до лилаво, докато София и Болоня са оцветени в оранжево. Има и още нещо общо, обяснява Анке Фридрих от университета в Мюнхен: "Центровете и на двата труса са в "слаби" точки на земните плочи, близо, но не точно на границата между плочите. Това ограничава и магнитуда."

Принципно цялата североизточна част на Средиземноморието от Италия до Турция е застрашена от земетресения, тъй като на това място се препокриват африканската и евроазиатската земни плочи. Всяка година Африка напира с по няколко милиметра на север, Европа обаче не се отдръпва. Освен това под морското дъно има още една плоча - адриатическата, която се простира между Апенините и крайбрежието на Хърватия, Сърбия и Албания. Тя има контакт и с двете страни - притиска евроазиатската плоча и е под натиска на африканската.

Болоня се намира именно върху тази малка плоча. Сравнително близо до града на юг равнината на река По е за момента върхът на тектониката, казва Анке Фридрих. Тази така наречена активна деформационна зона е покрита с дебели седиментни пластове, поради което геолозите я познават само чрез сеизмичните проучвания, но не и от признаци по повърхността. А и зоната не е проявявала особена активност - последното тежко земетресение в района е било през 14 век. На базата на толкова малко данни рисковете от земетресение не могат да се оценят достатъчно добре, казва Анке Фридрих. Картите, съдържащи степените на риск, са добър инструмент само там, където регионите биват редовно разтърсвани от бързите движения на плочите и честите земни трусове.