Подновяват разкопките на „Балък дере”, Ивайловградско

Създаването на българската държава и нейният възход презX век също оставят своя белег в „Балък дере”. Открити са основи на жилище с огнище, множество старобългарски коланни апликации.

През XI век се стига до промяна във функциите на крепостта, населението започва да живее извън нейните стени, а върху големите сгради се формира некропол с богати гробове.

През септември отново ще започнат разкопките на късноантичната и средновековна крепост в местността „Балък дере”, Ивайловградско, под ръководството на археолозите Мариела Инкова и Ивайло Кънев от Националния исторически музей. Проучванията на крепостта, известна още под името "Родостица", стартират още през 2004 г. от доц.Бони Петрунова. Културните пластове достигат дълбочина 2.20 м.

Основната цел на екипа е да допроучи представителната сграда в крепостта, обозначена като №3.Предстои доразкопаване на нейното дворно пространство, където са били открити фрагменти от мраморни колони, част от водопровод и изчистване на помещение №4 от каменни струпвания. Археолозите очакват да разкрият в пълния й блясък византийската сграда, която е била изключително представителна и единствената в крепостта, построена със спойка от бял хоросан и обмазана отвътре. Находката дава основание на археолозите да смятат, че „Балък дере” не е просто стражева крепост, а замък, откъдето е бил управляван регионът.

В запазената архитектура личат следи от късноантичен блясък. Археолозите са открили сгради и улица с канализация, които са унищожени от славянските нашествия в края VI век по време на управлението на император Фока и в началото на управлението на император Ираклий. От този период са се запазили множество предмети на бита –теглилки, ножове, куки за риба, тежести за станове и рибарски мрежи, глинени лампи, женски накити, битова керамика, както и неизменното огромно количество монети, в чийто център през 2010 г. беше открито съкровище от V век.

С превземането на Константинопол през XIII век се променя завинаги геополитическата конфигурация на Балканите и постепенно започва упадъкът на крепостта. Въпреки това са открити множество монети, луксозни керамични съдове, бронзов обков на книга с изображение на светци, както и архитектурни поправки на съществуващите вече сгради. Най-късно откритата находка е сребърна монета от времето на кръстоносеца Гийом II, управлявал атинското дукство в началото на XIV век.

Местността „Балък дере” остава дълго време извън полезрението на учените и на иманярите, защото се е намирала в строго охраняваната гранична зона - на самия кльон с Гърция. Крепостта се издига на границите между България и Гърция, между Родопите и Тракия и между средновековната българска държава и Византийската империя. Намерените апликации на старобългарски колани от Х век, са най-важното доказателство, че крепостта е българска. Това е била най-южната българска твърдина на Симеонова България, която е пазела подстъпите към Родопите от Византия.