Темата за мигрантите ще е основна при срещата на Меркел с Борисов

“Берлински преговори”. Така говорителят на германското правителство Щефан Зайберт лаконично определи насрочените за края на тази седмица срещи на канцлера Ангела Меркел.

В Берлин обаче всеки от участниците ще се бори за отстояване на своята територия в мигрантското нашествие. Една от най-трудните роли ще е за Бойко Борисов. Той директно и ясно трябва да защити България от интересите на Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия. От друга страна, на големите държави донори в Европа, от трета и четвърта - на Турция и Русия. България не иска да ѝ връщат мигранти, които богатата Европа отказва да приеме. България се притеснява и от намерението на Унгария да върне 20 хиляди мигранти Борисов има историческия шанс да успее да спечели максималното с твърда и ясна позиция. Това може да бъде пробив на тема приемането ни в Шенген още на 1 януари 2017 г.

Иначе официалното обяснение за разговорите в Берлин е координиране на теми и позиции за предстоящия в средата на септември Европейски съвет, първия след лятната ваканция, който ще бъде наситен с тежки теми за премиерите от ЕС – Брекзит, мигрантската вълна и серията от терористични нападения в Европа, как ЕС да стане по-силен глобален играч. На пръв поглед в “берлинските преговори” няма нищо необичайно, ако обаче не се проследи кои са участниците в тях. Традиционно премиерите се събират преди големия съвет по политически семейства – среща на ЕНП, среща на ПЕС, където уточняват своите национални и партийни позиции. “Берлинските преговори” обаче не са точно срещата на ЕНП. Да, там са поканени само десни министър-председатели, но не всички. Напротив, Меркел е направила една странна амалгама между стари членки като Холандия, Швеция, Дания и Финландия и нови, сред които и България. Нещо повече, преговорите с двете групи държави на канцлера Меркел са насрочени в два последователни дни – първо са холандците и скандинавците, а на следващия ден новите членове от Източна Европа (България, Словения, Хърватия) плюс Австрия.

Преди това пък германският канцлер започва европейско турне. Още днес тя е в Италия, където ще разговаря едновременно с премиера Матео Ренци и френския президент Франсоа Оланд. Темите са Европа след Брекзит, войната в Сирия и бежанската вълна. Следва посещение в Естония и Чехия, а накрая и във Варшава за среща на Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Словакия и Унгария. За Бойко Борисов тези “берлински преговори” също не са просто поредната среща с колегите от Европа. Българският премиер най-вероятно ще планира опита да направи пробив по няколко теми, които биха могли да бъдат определени като исторически Че разговорите в Берлин няма да са просто стиковане на позиции за българския премиер Бойко Борисов, стана ясно още от началото на лятото. Оттогава той повтаря как през август има два важни ангажимента – посещение в Истанбул за откриването на нов мост и разговори с президента Реджеп Ердоган и веднага след това среща с Ангела Меркел в Берлин. Така породи веднага вълна от спекулации и донякъде достоверни, но без източник информации, че Борисов ще се превърне в главния преговарящ на ЕС с Турция, че е натоварен с мисия от Брюксел и Берлин да разбере какви са плановете на Ердоган за овладяване или не на бежанската вълна. И да е имало такава мисия, тя няма да се състои, поне не в първоначалния ѝ вариант, пише в. 24 часа.

Причината е, че турците смениха датата за откриването на моста от 24 за 26 август, когато вече е планирана премиерската среща при Меркел. Важната подробност в премиерското поведение е именно активното му участие в “берлинските преговори”. Официално нашите срещи са насрочени за събота, 27 август. Борисов обаче държи да е в Берлин от самото начало на преговорите. И причините са няколко и все важни за България. Още повече че Борисов като че ли се разбра с Ердоган след спорното връщане на гюлениста Абдула Буюк и двамата кюрди, както и след телефонния разговор с турския премиер Йълдъръм. Очевидно България съвсем правилно иска да опита да измъкне максимална полза от германския проект за по-силна и по-единна Европа. Шенген е причина номер едно. Всъщност Борисов възнамерява да се възползва от това, че старите членки, които до момента блокират влизането ни в пространството без граници, са притиснати до стената. И не само от мигрантската вълна, а много повече от референдума във Великобритания. Брекзит принуждава “големите началници”, ако използваме евфемизма на самия Борисов, да покажат бързо, че ЕС не е провален проект, развива се, става по-силен. Заради това и българското правителство усеща своя шанс най-сетне да прекърши упоритото нежелание на някои от старите членки да ни пуснат в Шенген.

Нещо повече, високопоставени източници неофициално прогнозират, че България би могла да стане пълноправен член на единното гранично пространство на 1 януари 2017 г. И вече без уговорки като първо по въздух, а после ще видим, а изцяло и докрай. Самият премиер Борисов категорично подчерта българската готовност и желание за Шенген след съвместното заседание на българското и гръцкото правителство в София в началото на август. И получи пълната подкрепа на левия си колега Ципрас. Големият проблем пред нашето членство в Шенген остава Холандия. Все още не са напълно убедени и останалите противници - главно Франция и Германия. Притискано от силната националистическа партия в Холандия, засега правителството в Хага отказва да каже “да”. А приемането на която и да било страна в Шенген е главно политически въпрос, защото се решава на съвета на вътрешните министри, а не толкова по изпълнението на техническите критерии. Със сигурност Борисов ще използва “берлинските преговори”, за да убеди холандския си колега Марк Рюте, а и останалите скептици като скандинавците и австрийците, че България трябва да бъде приета в Шенген максимално бързо. И това ще стане дори с нещо като тропане по масата и обвинения към противниците ни, че са забравили какви всъщност са идеите на ЕС.

Борисов вече подсказа каква ще е линията му на поведение с изказването си за “европейската несолидарност” отпреди седмица. Тогава българският премиер обвини страни от Западна Европа, че вместо да са солидарни с България и Гърция, изоставят двете страни сами да се справят с бежанската вълна. Дори опитват да им пречат и допълнително ги затрудняват, като изграждат огради по вътрешните граници - нещо, което напълно разрушава идеята за свободно придвижване на хора в ЕС. Българските очаквания са да получим подкрепата на Меркел по това искане. Проблемна държава може да се окаже и Австрия. Шенген със сигурност ще е лайтмотивът на българския премиер в “берлинските преговори”. Още повече че Борисов вижда във влизането на страната ни в пространството без граници и в еврозоната два исторически момента, с които той ще остане като министър-председателя, завършил европейската интеграция на България, след като началото бе дадено от Иван Костов, продължено от Симеон Сакскобургготски и подписано от Сергей Станишев. Свързана с Шенген ще е и темата за мигрантите, по която Борисов ще търси подкрепа в Берлин. Тук отново страните, които ще трябва да убеди в своята правота, са Холандия и Австрия в по-голяма степен, но също така и скандинавците, Хърватия и Словения. Още от миналата година българският премиер защитава позиция, която изгради не без помощта на бившия турски премиер Ахмет Давутоглу. Тя е в общи линии следната – ЕС плаща и подпомага със сила изграждането на мирни зони в пограничните райони на Сирия, за да остават там мигрантите. Така намалява натискът върху външните граници като България и Гърция. Освен това старите членки подпомагат активно охраната на границите на двете държави, неслучайно Борисов вече поиска и от Меркел да прати хеликоптери и техника за охрана на границата, а не само от службата Фронтекс.

Третата точка в плана на Борисов е старите членки да поемат и своя дял от бежанската криза, като преустановят връщането на мигранти по Дъблинския регламент към България и Гърция. Тук отново българският премиер се надява да получи подкрепата на Меркел. Под условие е единствено появилото се от това лято настояване на България за военноморски мисии на ЕС и НАТО в Черно море, но насочени към посрещане на бежанска вълна, а не срещу Русия. Причината е, че Черно море все още не е главен път при навлизането на мигрантите в България, и затова според много от европейските ни партньори засега не заслужава отделянето на повече усилия и пари за охрана. Доста по-лесни се очаква да са разговорите на Борисов по другите две теми - възобновяването на строежа на “Южен поток”, но в съкратен черноморски вариант, като газопроводът свършва в планирания край Варна газов хъб “Балкан”, и бъдещето на АЕЦ “Белене”, след като България се озова с близо 600 млн. евро дълг към Русия и собственик на два реактора.

По темата “Южен поток” Борисов ще трябва да изтръгне “железобетонни гаранции”, че проектът има одобрението на ЕС, за да се случи. Те бяха поискани от руския президент Владимир Путин преди дни, след като българският премиер се сдоби с подкрепата на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Тази подкрепа засега обаче е твърде уклончива и предвижда одобрение за подаване на руски газ през хъб “Балкан”, но само при стриктно спазване на европейските правила. А Путин не желае много-много да ги спазва, като примерно пусне подаването не на руски, а на каспийски газ по тръбите на “Южен поток”. Ако успее да получи подкрепата на Меркел по този проект, българският премиер със сигурност ще има по-силни козове отново да разговаря с Путин по темата. Реалната развръзка по тази тема обаче едва ли ще е в Берлин, а по-скоро ще се случи през септември във Варна, когато се предвижда да се проведе голяма енергийна конференция Последната съпътстваща тема освен “Южен поток” ще е бъдещето на проекта АЕЦ “Белене”. Проблемът е актуален от това лято, след като България бе осъдена от Русия да заплати два реактора за централата. И така страната се оказа хем с дългове, хем със собственост върху реактори, които не знае какво да прави.

Всеки от вариантите – от продажба на оборудването на Иран до възстановяване на проекта “Белене”, минава през германска подкрепа. Още повече че правителството вече заяви, че ако се прави нова ядрена централа, това ще е с частни инвестиции Германските енергийни гиганти са един от инвеститорите, които биха се заинтересували. Не и без политическата подкрепа на собственото си правителство. Каквото и да се случи по енергийните теми в Берлин обаче, то ще е второстепенно. Главният фокус на Борисов са Шенген и мигрантите. Положителна развръзка по тях ще потопи останалите две теми, защото премиерът ще е постигнал своя исторически момент. При липса на одобрение за Шенген енергийните договорки биха могли да дадат смисъл на ходенето до Берлин.