Златният храм на Дамбула в Шри Ланка се разпада

Агенцията за културното наследство на ООН изрази загриженост относно лошото поддържане на вековния пещерен храм в Шри Ланка, който рискува да бъде заличен от Списъка на световното културно наследство.

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, повдигна въпроса за поддръжка на Златния храм на Дамбула по време на посещението си на острова, пише artprice.bg. „Правителството на Шри Ланка е обвързано с международни договорни задължения за защита на пещерния манастир, който е дом на 2000-годишни стенописи и 157 статуи на Буда”, каза Бокова пред репортери в Коломбо, в края на четиридневното си посещение. „Екип от експерти, които са посетили обекта, намиращ се в централния район на Шри Ланка миналата година са отбелязали, че обекта е зле поддържан и предупредили, че новите строежи са засегнали стойността на културния обект”, сподели още тя.

Будистки монах в храма е попречил на усилията на правителството да поеме поддръжката на храма. Бокова обаче заявява, че отговорността да се гарантира добрата поддръжка на храма е именно на правителството. „Ние говорим за международен, правно обвързващ документ. Държавната страна по конвенцията е правителството на Шри Ланка”, казва Бокова.
Пещерния храм е един от осемте обекта на световното наследство в Шри Ланка и Бокова вече е посетила три от тях.

Служители на ООН са изразили опасения, че пещерния храм може да бъде заличен от престижния списък на обектите на културното наследството, освен ако не се предприемат незабавни коригиращи действия за запазване на стенописи и отстраняване на новото строителство, което е добавено от местни монаси.

Първият обект, който бе извадени от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО беше Светилището на Арабския Орикс в Оман през 2007 г., след като правителството реши да намали размера на защитената зона с 90% - в нарушение с Конвенцията за наследство.

Единственият друг обект, който бе отстранен е Дрезденската долина на Елба в Германия, където бе изграден четири-лентов мост, в сърцето на природния обект, което означава, че мястото не успяло да запази своята „изключителна универсална стойност”.