Археолози откриха глинен жарник от ранното Средновековие в крепостта ''Калята'' край Якоруда

Снимка: НИМ

В перспектива пред екипа стои и въпросът за изясняване на южната фортификационна линия – уточняване на датировката, откриването на втората порта или на още една кула, фланкираща подхода към крепостта.

Друга впечатляваща находка са два, напълно запазени, питоси /големи глинени съдове за съхранение на зърно/, открити в съседното помещение на същата сграда.

Интересната находка е във фрагментарно състояние и предстои нейната консервация, проучване и евентуално експониране в Националния исторически музей.

Археолози откриха ранносредновековен глинен жарник от Западните Родопи от VI век по време на разкопките на късноантичната и средновековна крепост „Калята” край Якоруда, проведени през юли-началото на август тази година. Проучванията се извършиха от екип от под ръководството на гл. ас. д-р Мариела Инкова от Националния исторически музей (НИМ), Пламен Иванов от Министерството на културата и Пламен Дойчев, докторант от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, заместник- -ръководител. Разкопките са финансирани от НИМ и МК.

Един от любопитните въпроси, който засега няма еднозначен и категоричен отговор, е как бил отопляван вторият етаж? Откритите отухлени глинени первази от жилищата в ранновизантийската крепост в с. Дичин, Великотърновско, подсказват използването на открити огнища. В насипите на сградите от крепостта при Якоруда са открити тухли, което не изключва последните да са използвани за изграждането на печки на втория етаж или като подово покритие върху дъсчения под. През юли 2016 г. в насипа на едно от помещенията на сградата, екипът от НИМ откри фрагменти от висок глинен съд, чиято основа е кух, обърнат пресечен конус, който преминава в цилиндрична шийка, снабдена с три дръжки и завършва с разлата полусфера с диаметър 55-60 см. Формата и етнографските паралели подсказват използването му като жарник, т.е. мангал за отоплението на помещението. Глинени жарници (мангали), но с по-различна форма, са известни още от бронзовата епоха. През късната античност от територията на българските земи са познати по-скоро метални жарници. През периода на Първото българско царство отоплението в полувкопаните жилища е чрез огнища или градени каменни печки. Няма данни за запазени глинени жарници от времето на Второто българско царство. Примерите от ХVІІІ-ХІХ в. сочат, че тяхното използване е по-рядко в сравнение с металните.

Крепостта „Калята” е разположена върху едно от последните разклонения на Западните Родопи. Укреплението е изградено в края на ІV-началото на V в., като крепостните стени, градени в емплектон, с бял хоросан, са върху силно денивелиран терен. Портата е разположена от юг. През VІ в., във връзка със славяно-аварските нашествия, е издигната втора, външна крепостна стена на розов хоросан, а подходът към крепостта е променен. Укрепената площ е плътно застроена, поради което крепостта има функцията на укрепено селище. В отделни участъци са разкрити тесните проходи (улички) между сградите. Крепостта е била опожарена през втората половина на VІ в., вероятно по време на слявянското нашествие през 70-те години на същия век, когато е опожарен и големият център на Места – Никополис ад Нестум.

През юли 2016 г. екипът от НИМ се опита да проучи цялостно една от сградите, разположена върху най-високата и сравнително равна част от укрепеното пространство. Поради оскъдното финансиране обаче малка част от сградата, както и североизточният ъгъл на крепостта останаха неразкрити. Проучените приземни части сочат, че тя е имала сложен план – с вътрешни преходни помещения и дворни пространства, които частично са били покрити с навеси. Приземните части са имали по-скоро стопански функции, докато вторият етаж е бил жилищен. Никъде обаче той не е запазен, а следи от неговата конструкция и инвентар се откриват в насипите. Обикновено горният етаж е с по-лека конструкция: паянтов градеж или с кирпич.