Обсъждат затвор за връщане на километраж

Затвор за връщане на километража на колата се обмисля по предложение на Съюза на българските автомобилисти (СБА). Лишаване от свобода може да се налага за случаи на катастрофи с возила с променен пробег или при рецидиви с подправяне на километрите на возила от едно лице, обясни за „Монитор” инж. Емил Панчев, председател на СБА. Според експерта може да се налагат и административни наказания - глоби или принудително спиране на дейността на фирми или частни лица, които продават коли с върнати километражи.

В Германия връщането на километража е криминализирано, за това ще настояваме и у нас да стане така, категоричен е Панчев. Специалистът обясни, че най-често срещаните сигнали за това са изгаряне на много масло и липса на мощност.

По думите му това са признаци, че има по-голямо износване и показват, че колата е на повече от обявените километри. Освен това много често подобни коли се продават без сервизни книжки, заяви още той. Най-добре се вижда дали има промяна в пробега със софтуер на оторизирани сервизи, информира "Монитор".

Не е провеждано изследване, което да провери колко возила са с манипулиран двигател, каза шефът на СБА. И поясни, че много често членове на съюза съобщават, че колата е на брой километри, които обаче видимо са повече, защото той е съсипан. Освен това има доста случи на закъсали коли, които имат нужда от пътна помощ и са с промени в километража.

Манипулацията се прави с цел повишаване на цената, категоричен е Панчев. По думите му най-малко с 30% може да се увеличи стойността на автомобила в зависимост от годините и състоянието му. Експертът обясни например, че 20 хил. километра годишно е малък пробег за кола от Германия. Ако искаме да се ориентираме за реалните километри на автомобил от Италия, трябва да сметнем годините й по 35-40 хил. км, колкото е средногодишният пробег на возило там. За колите от Германия километрите са между 30 и 35 хил. Панчев обясни, че все още не са водени разговори с народни представители, защото темата е от съвсем скоро, а и в момента парламентът е в отпуска. Смятаме с началото на есенната сесия да направим предложението си за криминализирането на тази дейност, заяви още той.

Трябва да се направи сметка колко такива случаи има установени, какви са практиките в тази насока, коментира Иван Вълков, зам.-председател на парламентарната комисия по транспорт. Много лесно всички искат да криминализират всяко деяние, каза още той. И допълни, че не всяко нещо може да е наказателно, за това трябва много внимателно да се обмисли. По думите му нужно е да се направи добър анализ на ситуацията, каква е бройката на тези нарушения и чак след това да се мисли какви да са наказанията, дали да са криминализирани или санкциите да бъдат в друга насока. Например търговци, които извършват подобна дейност да бъдат санкционирани така, че те вече да не могат да я изпълняват. Не може да се говори така общо, но темата е сериозна и трябва да се повдигне дискусия категоричен е Вълков. Депутатът е убеден, че няма адекватен анализ на положението. И допълни, че към настоящия момент има констатирани или се предполага, че са констатирани такива случаи, но не и достатъчно достоверна информация. Освен това трябва да се проучи и международният опит, посочи той.

Народният представител очаква през новия парламентарен сезон да бъде внесен и проект на закон за сервизите, като вече има готови текстове. Но имаме поети ангажименти да се приеме първо Законът за движение по пътищата и след това ще се говорят и за други промени, обясни Вълков. По негова информация около 10 хил. са сервизите, които работят в страната, без да има нормативна база, която да регламентира дейността им.